Седнах да я пиша тази статия и се оказа, че не е толкова просто…
Градският транспорт във всеки по-голям немски град включва 3 неща – S-Bahn, U-Bahn и Автобуси. Две от тези неща са влакове… познайте кои?! 😀
За 5 години в Немската гимназия не успях да доловя дебелата разлика между двата вида железопътен транспорт – S-Bahn и U-Bahn, но ето какво научих тук за 2 месеца.
S-Bahn
S-Bahn представляват дълги композиции, които транспортират голяма част от населението от покрайнините към центъра и обратно. Те минават по-рядко и обслужват много по-дълъг маршрут отколкото U-Bahn. Дистанцията между спирките им е съизмерима с тази на Софийското метро и понякога в пъти повече. В Щутгарт има поне 6-7 такива линии, като се оперират от DB (немските железници). В центъра на града минават под земята, а в покрайнините са наземни. За сега не съм видял да минава контрола вътре :D. Понякога има свирещо-просещи улични музиканти. Работи до около 12 часа през нощта.
U-Bahn
Отново железница, но за разлика от S-Bahn, тази се движи предимно в централните части на града. За разлика от S-Bahn, влакчетата от U-Bahn са по-къси (2-4 мотриси) и минават по-често (на 10, 15, 20 минути в зависимост от натовареността). Целта им е да обслужват по-централните райони от града. Някои твърдят, че това е немският вариант на метрото и донякъде са прави. В Щутгарт обаче не е точно така, защото тези влакчета се движат както под земята така и на повърхността и освен това дистанцията между спирките (особено в центъра) е едва няколко стотин метра. Оперират се от локални транспортни компания – в Щутгарт тя е SSB. Има около 15 различни линии, кръстосващи първа и втора зона на града. Във вагоните има монтирани камери, контрольори минават по-често (2 пъти месечно :D) и няма музиканти. Работи до около 1 часа през нощта.
И двата вида железници спазват разписание. Релсовите им линии не се споделят и като цяло самите мотриси технически не са сходни, но някои от спирките им се засичат и така става лесно и удобно прекачването.
Транспортният възел
Сърцето на транспортния център в Щутгарт е централната гара. Тя е на 3 нива – наземно са обикновените пътнически влакове, които пътуват до други градове и т.н., първото подземно ниво обслужва 8 от 15-те U-Bahn влакчета на 4 перона (два перона за 3 от линиите и 2 перона за останалите 5) и следващото подземно ниво е за 6 от 7-те линии на S-Bahn. Та, сумарно това са една купчина влакове, с които може да отидете навсякъде.
В пиковите часове влакчетата се движат буквално едно след друго, като част от маршрутите им са удължени, за да се постигне максимален ефект.
Автобуси
Те не са особено интересни, а и не ги ползвам особено. В повечето случаи автобусите играят роля на свръзка към железниците. Всъщност единственото интересно нещо при тях е, че ако не натиснете бутона “Stop”, автобуса ще подмине следващата спирка. Да, автобусите спират само ако има хора на спирката или някой в автобуса желае да слезе, иначе просто си продължават по пътя. Това е извратената германска “високоефективност”.
Съществуват и нощни автобуси, които се движат през уйкенда с единствената цел да приберат пияните шваби обратно по домовете 🙂
Тук видях и първия автобус с хибриден двигател. Мисля, че беше с горивни клетки (и по-дълъг от тези на картинката).
Зониране
За разлика от София (който е два пъти по-голям град), Щутгарт е разделен на транспортни зони, които представляват концентрични окръжности, започващи от центъра на града и продължаващи навън. Първа зона е центърът на града, втора зона са по-близките предградия… нататък не знам какво следва, но вероятно са някакви прилежащи селца. Съответно цената на билета, който ще ползвате зависи от това колко зони преминавате. Освен това билетът за еднократно пътуване важи за пътуване в една посока в рамките на 2 часа. Т.е. ако сте тръгнали за някъде и трябва да смените 3 превозни средства не ви трябват 3 билета, а само един, който да е валиден за броя на зоните, които преминавате. И в Берлин беше така… сигурно и в София някой ден ще стане така.
Заключение
Градският транспорт е приятен и удобен за пътуване и като цяло е бърз… освен когато някой от синдикатите на DB не реши да стачкува и S-Bahn спре да работи за няколко часа. Сравнително по-чист е от софийския, но и тук спирките са пълни с фасове. Всъщност най-готиното нещо е, че във влаковете и автобусите има табла, които показват кои са предстоящите спирки и на какъв друг транспорт може да се прекачиш на тях. Това е добра идея.
За 5 години в Немската гимназия не успях да доловя дебелата разлика между тези 2 вида железопътен транспорт – S-Bahn и U-Bahn, но ето какво научих тук за 2 месеца.
S-Bahn представляват дълги композиции, които транспортират голяма част от населението от покрайнините към центъра и обратно. Те минават по-рядко и обслужват много по-дълъг маршрут отколкото U-Bahn. Дистанцията между спирките им е съизмерима с тази на Софийското метро или повече. За сега не съм видял да минава контрола вътре :D. Понякога има свирещо-просещи улични музиканти.
Tags: Градски Транспорт, Щутгарт