Dec 08 2010

Firefox 4 идва без WebSockets

Category: Firefox,HTML5,Mozilla,WebLucho @ 14:49

За съжаление най-якият фичър на HTML5 – WebSockets ще бъде изключен по подразбиране от Firefox 4. Причините са евентуални пробиви на сигурността в проксита и всичко, което е между браузъра и крайния сървър.

Тестове показват, че е напълно възможно да се създаде proxy cache poisoning (да се вкара вреден код в кеша на проксито), защото прокситат не разбират от Upgrade handshake-а, който WebSockets ползва. Това дефакто е проблем на прокситата, а не на протокола на WebSocket-ите, но за жалост не е възможно да се оправят всички прокси сървъри по света :-), за това се налага да се префасонира протокола на сокетите :-(. Препоръката за сега е да се промени стандарта и да се полза CONNECT handshake-a вместо Upgrade handshake, тъй като прокситата го интерпретират правилно.

Най-вероятно няма да видим WebSocket-и във Firefox скоро, поне докато проблемът не бъде разрешен и стандартът не дефинира нов метод за handshake.

Повече подробности може да прочетете на http://www.0xdeadbeef.com/weblog/2010/12/disabling-websockets-for-firefox-4/ и http://www.ietf.org/mail-archive/web/hybi/current/msg04744.html

Update: Opera спира поддръжката на WebSockets също – http://annevankesteren.nl/2010/12/websocket-protocol-vulnerability

Tags: , , ,


Jun 29 2010

HTML5 – Предисторията

Category: HTML5,WebLucho @ 15:44

Тази публикация е първата от поредица статии за HTML5. Пиша ги основно по две причини – обичам HTML5 стандарта и искам да помогна за популяризирането му. Дано ви харесат и приятни занимания с HTML5 😉

Веднага след като W3C завършиха стандарта HTML 4, се заеха с разработката на напълно нов уеб език – XHTML 2, който макар и да е “XHTML” няма нищо общо с XHTML 1.0 или 1.1, а на всичкото отгоре не е съвместим и с тези предни версии. По този начин браузър-вендорите трябваше рано или късно да започнат да поддържат два езика за структуриране и представяне на уеб страници, които нямат много общо по между си. Естествено никой не се съгласи на това безумие и след като до 2004 година, никой от водещите браузъри не беше имплементирал абсолютно нищо от XHTML 2, a W3C не желаеше да отстъпи и да прекрати разработката на стандарта, производителите на браузъри (Microsoft, Apple, Mozilla и Opera) просто се оттеглиха и създадоха собствен работна група – WHATWG, чиято цел бе да разработи нов HTML стандарт, който да е съвместим с предни версии и да предлага нови функционалности, достъп до периферни устройства и по-лесно и уеднаквено разработване на уеб приложения. Няколко години след това W3C най-накрая забелязват, че никой не се вълнува от съдбата на XHTML 2, но пък WHATWG доста напредват с новия неофициален стандарт, и след като самият Тим Бърнърс-Лий пише в блога си, че нещата около XHTML 2 не вървят, W3C най-накрая се вразумяват. През 2007 година W3C официално решават да прекратят работа по XHTML 2 и да се обединят с WHATWG, за да разработят заедно новия стандарт – HTML5.

С течение на времето стандарта става все по-голям и по-разнообразен като до 2010 година в него вече влизат функционалности за запис и възпроизвеждане на видео и звук, няколко варианта за двупосочна връзка между потребителския клиент и уеб сървъра, няколко вида офлайн съхранение на данни в браузъра (вкл. и с база данни), възможност за чертаене на екрана, възможност за директно внасяне на MathML и SVG код в HTML документа, полета за въвеждане на специфични данни (например телефон или e-mail), един куп нови елементи, подобрена семантика в структурата на уеб страниците, нов стандартизиран начин за токенезиране и построяване на дървото от елементи в браузъра. Последното ще накара производителите на браузъри да не си измислят сами как да се интерпретира невалидния HTML5 код, а да следват ясно зададен алгоритъм, така че страниците да изглеждат еднакви на всички браузъри.

До тук всичко е повече от красиво, но следва една обезпокоителна новина – HTML5 ще бъде записан като задължителен стандарт през 2022 година, а като препоръчителен стандарт едва през 2012. Това значи, че на теория производителите на браузъри могат да си седят кротко и да се ослушват до 2022 година, с което да пречат на цялата работа по внедряването на стандарта в уеб пространството. Реално обаче това не е така, тъй като  всяка нова версия на популярните браузъри поддържа все повече и повече от новия стандарт. Очакванията са, че паралелно с официалното завършване на HTML5 (2012г.) повечето браузъри ще са го имплементирали. Това е напълно разбираемо, защото в крайна сметка хората, които пишат стандарта са хората, които правят и уеб браузърите.

Аз се запалих по HTML5 лятото на 2009 година, когато за първи път видях частична поддръжка на стандарта (Canvas елемента) в Firefox 3.5. Бях меко казано изненадан от това, което предлагаше и реших да експериментирам с едно малко уеб приложение – ScreenShotMe, което да предлага минимална редакция и ъплоуд на изображение от клипборда. Написването на кода (макар и без много примери в нета) беше лесно, като в резултат с малко код се постигна прилична функционалност. Следващото нещо, което ми направи силно впечатление бе появата на WebSocket-ите в Google Chrome през декември 2009, като те предлагаха дуплексна връзка между клиента и сървъра. Opera пък поддържат HTML5 Forms – нови потребителски контроли като слайдер, color picker и др. Само тези няколко нови функционалности загатват за десетките нови онлайн приложения, които може да видим скоро на белия свят. Например директна редакция на снимките във Facebook, Skype в браузъра, офлайн достъп до електронната поща и др.

Макар че HTML5 e още чернова и e далеч от поява на белия свят, горещо препоръчвам уеб дивелопърите да не чакат 2012 или 2022 година, за да се запознаят по-детайлно с HTML5, защото този нов стандарт ще отвори вратите за един куп нови и интерактивни уеб приложения!

Tags: , , , , ,


Mar 22 2010

Бъдещето на телекомуникациите – Web Sockets

Category: Dev,HTML5,WebLucho @ 15:06

Най-голямата спънка при разработката на богати уеб приложения до сега е липсата на двупосочна връзка – от клиента към сървъра и от сървъра към клиента. Решението на този проблем винаги е било голяма болка и страдания, като най-общо се ползват чести запитвания към сървъра, на които той в 90% от времето  връща празен response или Comet (познато още като long polling най-общо). И двата начина са тромави и ресурсоемки… даже бих ги определил като законни DoS атаки. И всичко това за да се симулира нещо подобно на двупосочна връзка.
Е, дните на безсмислени request-и и празни response-и отминаха, защото HTML5 предлага няколко варианта за решение на този казус. Ще се спра само на един от тях, на тъй наречените Web Socket-и. Както сигурно се досещате става въпрос за сокет съединения, макар и леко модифицирани и орязани, които могат да се създават и управляват чрез Javascirpt. Освен че тези web socket-и могат само да започват връзка, но не и да стоят и да слушат за постъпване на такава, те имат и собствен допълнителен протокол, с който си комуникират със сървърното приложение. Важното в случая е че дуплексна връзка има и то на много ниска цена (от към писане на код). При създаване на сокет се оказват callback функции за четене, възникване на грешка и отваряне/затваряне на връзката, така че когато някое от изборените събития се случи, тези callback функции се извикват и обработката на данни пада във вашите ръце. Това намалява драстично главоболията породени от блокиращи/неблокиращи сокети, безкрайни цикли, exception-и и какво ли още не.
От сървърна гледна точка нещата също са прости, кодът който е нужен за успешна комуникация с клиента е съвсем стандартен за сървърно сокет приложение, с изключение на едни служебни съобщения, които Web Socket-ите очакват и от които не може да се бяга.

Понеже всичко до сега звучи прекалено хубаво, ще се наложи да ви приземя малко, защото Web Socket-и за сега се поддържат само от Google Chrome, но рано или късно и другите browser vendor-и ще се усетят откъде духа вятъра. И понеже вече се приземихте ето и едно примерно приложение, което сглобих – MultiDraw. Идеята е чрез HTML5 Canvas елемента и Web Socket-и да се постигне паралелно рисуване от множество клиенти върху платно. Сървърната част е на Python 2.6 и ползва модула asyncore от стандартната библиотека, който симулира асинхронно четене и писане от сокети.

Ето кодът, който се отнася до web socket-ите при клиента:

var s = new WebSocket("ws://" + document.location.host + ":6789/");
// създаване на сокет съединение на порт 6789
s.onopen = function(e) { document.title = 'MultiDraw - Online'; }
// функция, която да се изпълни при установена връзка
s.onclose = function(e) { document.title = 'MultiDraw - Offline'; }
// функция, която да се изпълни при прекратяване на връзка
s.onmessage = function(e) {
// функция, която да се изпълни при пристигане на съобщение (съобщението е в e.data)
    var data = e.data.split(" "); // обработваме съобщението...
    draw(data[0], data[1], data[2], data[3], data[4], data[5], data[6], data[7]); // ... и чертаем върху Canvas-а
}
...
s.send([x, y, e.pageX, e.pageY, color, brushSize, lineCap, lineJoin].join(' ')); // изпращане на съобщение

При сървъра, единственото по-екзотично е хендшейк съобщението и това, че всяко съобщение започва с нулев байт и завършва с 0xFF (може да го видите в кода на сървъра).

Кодът на клиента и сървъра е тук – http://gist.github.com/339983 .

Happy Web Socketing 😉

P.S. Незнам дали забелязахте, ама редакторът на спецификацията за Web Socket-ите е “Ian Hickson, Google, Inc.”, така че няма нищо странно, че  тези чудесии се появяват именно в Chrome за първи път 😛

Tags: , ,