дек 07 2011

Network of Things

Category: Dev,embedded,НеБългария,НонсенсLucho @ 20:32

50 000 000 000

Ако преди 20 години малко хора са си представяли, че от WWW ще произлезе нещо огромно и ако преди 10 години малко хора са си представяли, че ще браузват интернет от телефоните си, то не е трудно да си представим колко малко хора си представят, че след 20 години хладилниците и пералните ни ще си комуникират по между си.

Ериксън се опитва да натрапи тази идея:

И най-вероятно това ще се случи.

2050 година, 50 милиарда устройства свързани в мрежа, 10% от общия трафик на данни ще е генериран от хора (останалото от машини), експоненциален ръст на обмена на данни всяка година, хладилникът и пералнята ви си говорят… think about it.

В момента естествено сме относително далеч от това. Bandwidth-a още е много малък, за да може това да се реализира.

LTE

Long Term Evolution или алтернатива на WiMax за 4G свързаност. Пълен дуплекс с времеделене (time-division) – два канала за пренос на данни вървящи паралелно, 300Mbit/s down-link.

Първият 4G базиран на LTE е баш в Швеция, оператора се казва Telia… и кой друг освен Ериксън може да е изработил мрежата им :).

Btw, ако спрете клипчето на 1:01 минута, ще видите че това на екрана е media player… it’s ALL LIES!

Battery

Другата голяма спънка да не се замеряме с 4G телефони в момента са батериите. Скоростния обмен на данни харчи ток. Доста ток.

За това и няма много телефони, които да са с 4G… но скоро идват – Samsung Galaxy S2 LTE … в Швеция. В Бг не знам.

Батериите зависят от химиците. Ако сте химик, моля, побързайте да направите някоя по-сносна батерия :D

Това са парчетата от пъзела. Бъдещето звучи яко, а ;-)


Етикети: , , ,


сеп 12 2011

IKEA, но в Стокхолм… не в София

Category: НеБългария,СоциалниLucho @ 22:36

Може би не знаете, но от около 3 седмици живея и уча в Стокхолм, Швеция. Накратко – тук е много готино и скъпо. По-скъпо от Германия – факт. Скъпо е но, пък храната в стола на университета всъщност е много по-вкусна от тази в немски стол и безкрайно много по-вкусна от български стол. Накратко искам дакажа, че тук стандарта на живот просто е по-висок.

Днес реших да се разходя до Икеа и да видя аджеба какво толкова интересно има. Имаше доста интересно.

В съзнанието ми Икеа винаги е било синоним на безбожно скъпи мебели, които са за западно европейската или американската средна класа. За това са виновни учебниците ми по немски в 8-ми клас и Fight Club. Оказа се, че мебелите не са скъпи и че ако не друго поне изглеждат добре и се комбинират добре.

Като казвам, че мебелите не са скъпи може да не ми се доверявате напълно, защото почти не съм влизал в български мебелен салон и никога не съм се вълнувал от цени. Не знам дали е нормално кожен диван да струва 600 евро например.

Както и да е направих малко снимки с ужасно качество, но поне се виждат цени (цените са в шведски крони – 10 крони = 1.15 евро):

Не особено скъпа кухня за 10000 крони (без техниката). Ако искате и вградената техника – още 9000 крони. Сумарно – 2200 евро.

Готина кухня – 23000 крони, ако искате и вградената техника + 21000 крони. Сумарно отива към 5000 евро.

Не се залъгвайте по снимките. Шкавчетата тук не са просто дърво с рафтове. Икеа си разбират от работата и пространството е добре измислено. Това, което прилича на тясно, обикновено шкафче, всъщност може да е високо чекмедже, което да се плъзга плавно и в което да си държите тенджерите например.

За да не съм голословен и да видите, че пространството наистина се използва добре ето и нещото, което ми хареса най-много (и снимката стана възможно най-скапана :( ):

 

Това е гардероб. Бтв, на шведски гардероб си се казва „гардероб“ :D. Имаш място за обувки, за костюми, малко чекмеджета и едни черни неща, които са кутии от плат/картон в които може да си слагате каквото ви скимне. Цената на всяко от четирите крила е около 1700 крони. Т.е. сумарната цена е около 7000 крони или около 800 евро. Не е много евтино, а?!

Не особено красивите дивани почват от 330 евро и в зависимост от размера достигат до към 1200 евро. Диван с табуретки излиза майка си и баща си в общи линии, но не обърнах особено внимание на холни обзавеждания.

Евтин стол за около 70 евро – от опит знам, че тези столове се разпадат след 3-4 години ползване и вероятно, може да си намерите такъв от Mr.Bricoladge за 100-и-нещо лева.

Доста окей стол за 200 евро.

В Икеа няма кой знае какви столове… или поне аз не видях.

PS3 + Табло за проверка на зрението :D

Шкафовете до стената са 4550 крони, дивана е 7300 крони, шкафовете зад дивана са 2200 крони и масата отпред е 1000 крони. Всичко – 15050 крони или около 1700 евро. Хм, не изглежда толкова много.

В Икеа имаше и много дреболии на ниски цени – чаши, закачалки, лампи за под 10 крони, 10 батерии за 17 крони.

Настолна лампа за 9 евро.

Лампа със соларен панел…

В Икеа им и шведски ресторантчета и закусвални. Кафе и канелена сладка за 5 крони… в Швеция трудно може да си намерите кафе за по-малко от 10 крони.

И понеже почна да се шуми, че мебелите от Икеа в България ще са по-скъпи от Икеа магазините в други държави, си взех шведски каталог на Икеа за 2012. Може да ме питате за цени ако искате :)

 


Етикети: ,


апр 09 2011

Дълго въведение в транспортната схема на Щутгарт

Седнах да я пиша тази статия и се оказа, че не е толкова просто…

Градският транспорт във всеки по-голям немски град включва 3 неща – S-Bahn, U-Bahn и Автобуси. Две от тези неща са влакове… познайте кои?! :D

За 5 години в Немската гимназия не успях да доловя дебелата разлика между двата вида железопътен транспорт – S-Bahn и U-Bahn, но ето какво научих тук за 2 месеца.

S-Bahn

S-Bahn представляват дълги композиции, които транспортират голяма част от населението от покрайнините към центъра и обратно. Те минават по-рядко и обслужват много по-дълъг маршрут отколкото U-Bahn. Дистанцията между спирките им е съизмерима с тази на Софийското метро и понякога в пъти повече. В Щутгарт има поне 6-7 такива линии, като се оперират от DB (немските железници). В центъра на града минават под земята, а в покрайнините са наземни. За сега не съм видял да минава контрола вътре :D. Понякога има свирещо-просещи улични музиканти. Работи до около 12 часа през нощта.

U-Bahn

Отново железница, но за разлика от S-Bahn, тази се движи предимно в централните части на града. За разлика от S-Bahn, влакчетата от U-Bahn са по-къси (2-4 мотриси) и минават по-често (на 10, 15, 20 минути в зависимост от натовареността). Целта им е да обслужват по-централните райони от града. Някои твърдят, че това е немският вариант на метрото и донякъде са прави. В Щутгарт обаче не е точно така, защото тези влакчета се движат както под земята така и на повърхността и освен това дистанцията между спирките (особено в центъра) е едва няколко стотин метра. Оперират се от локални транспортни компания – в Щутгарт тя е SSB. Има около 15 различни линии, кръстосващи първа и втора зона на града. Във вагоните има монтирани камери, контрольори минават по-често (2 пъти месечно :D) и няма музиканти. Работи до около 1 часа през нощта.

И двата вида железници спазват разписание. Релсовите им линии не се споделят и като цяло самите мотриси технически не са сходни, но някои от спирките им се засичат и така става лесно и удобно прекачването.

Транспортният възел

Сърцето на транспортния център в Щутгарт е централната гара. Тя е на 3 нива – наземно са обикновените пътнически влакове, които пътуват до други градове и т.н., първото подземно ниво обслужва 8 от 15-те U-Bahn влакчета на 4 перона (два перона за 3 от линиите и 2 перона за останалите 5) и следващото подземно ниво е за 6 от 7-те линии на S-Bahn. Та, сумарно това са една купчина влакове, с които може да отидете навсякъде.

В пиковите часове влакчетата се движат буквално едно след друго, като част от маршрутите им са удължени, за да се постигне максимален ефект.

Автобуси

Те не са особено интересни, а и не ги ползвам особено. В повечето случаи автобусите играят роля на свръзка към железниците. Всъщност единственото интересно нещо при тях е, че ако не натиснете бутона „Stop“, автобуса ще подмине следващата спирка. Да, автобусите спират само ако има хора на спирката или някой в автобуса желае да слезе, иначе просто си продължават по пътя. Това е извратената германска „високоефективност“.

Съществуват и нощни автобуси, които се движат през уйкенда с единствената цел да приберат пияните шваби обратно по домовете :-)

Тук видях и първия автобус с хибриден двигател. Мисля, че беше с горивни клетки (и по-дълъг от тези на картинката).

Зониране

За разлика от София (който е два пъти по-голям град), Щутгарт е разделен на транспортни зони, които представляват концентрични окръжности, започващи от центъра на града и продължаващи навън. Първа зона е центърът на града, втора зона са по-близките предградия… нататък не знам какво следва, но вероятно са някакви прилежащи селца.  Съответно цената на билета, който ще ползвате зависи от това колко зони преминавате. Освен това билетът за еднократно пътуване важи за пътуване в една посока в рамките на 2 часа. Т.е. ако сте тръгнали за някъде и трябва да смените 3 превозни средства не ви трябват 3 билета, а само един, който да е валиден за броя на зоните, които преминавате. И в Берлин беше така… сигурно и в София някой ден ще стане така.

Заключение

Градският транспорт е приятен и удобен за пътуване и като цяло е бърз… освен когато някой от синдикатите на DB не реши да стачкува и S-Bahn спре да работи за няколко часа. Сравнително по-чист е от софийския, но и тук спирките са пълни с фасове. Всъщност най-готиното нещо е, че във влаковете и автобусите има табла, които показват кои са предстоящите спирки и на какъв друг транспорт може да се прекачиш на тях. Това е добра идея.

За 5 години в Немската гимназия не успях да доловя дебелата разлика между тези 2 вида железопътен транспорт – S-Bahn и U-Bahn, но ето какво научих тук за 2 месеца.

S-Bahn представляват дълги композиции, които транспортират голяма част от населението от покрайнините към центъра и обратно. Те минават по-рядко и обслужват много по-дълъг маршрут отколкото U-Bahn. Дистанцията между спирките им е съизмерима с тази на Софийското метро или повече. За сега не съм видял да минава контрола вътре :D. Понякога има свирещо-просещи улични музиканти.


Етикети: ,


мар 14 2011

Берлин

Category: НеБългарияLucho @ 20:06


Да си призная очаквах да видя голям и лъскав град (все пак говорим за столицата на Германия), но вместо това видях мърсотия, турци и просяци. В общи линии с тези 3 думи може да се опише Берлин и статията може да приключи тук, но ще попиша още малко.

Берлин има сърцераздирателна история, която трябва да бъде разказвана в съпровод от тъжносвирещ цигулар, но миналото си е минало и няма голямо значение в настоящето. Та, ако се абстрахираме от това в момента Берлин има 3.4 млн. души население, 1млн. от които турци и повече от 14% безработица. Или казано още по-накратко съмнителните мургави типове преобладават по улицата, а в метрото е пълно с бездомници. Мърсотията по улиците на някои места задминава тази в София и средностатистическия софиянец вероятно би се чувствал като удома си.

През петте дена престой в града имах възможност да разгледам предимно централаните части, които някога са били под контрола на американците и англичаните (западен Берлин) и попринцип трябва да са „по-лъскави“ от съветската част. Е, не са много лъскави. Сградите в центъра приличат на сградите в центъра на София – стари кооперации на няколко етажа, но за разлика от софийските – тези са с боядисана фасада. Това което бие на очи (освен бездомниците и мърсотията) са рояците от хипстери и изобилието от графити по стените на сградите. Това определено липсва в Щутгарт и според някои прави града „уникален“ и „арт“, а според мен го прави грозен.

От разговорите ми с берлинчани разбрах, че Берлин е град за артисти и за да го харесаш трябва да си с артистична душа. Трябва да обичаш да слушаш улични музиканти в метрото, трбява да не ти прави впечатление как някой турчин си хвърля фаса на спирката на метрото преди да влезе във вагона, трябва да си падаш по ъндърграунд места и култура, унд зовайта унд зофорт. Може би това е и причината аз да не го харесвам. Просто не се вписва в представата ми за Германия.

Няма да ви отегчавам с приказки за забележителности и т.н. – има ги в изобилие в Берлин и си заслужават да се видят, но определено не си заслужава да имате престой по-дълъг от 3 дни в този град.


Етикети: ,


фев 27 2011

Хранителновкусовата промишленост

Category: НеБългарияLucho @ 15:30

Малко съм натоварен тая седмица, та нямам интересна тема за писане… следната статия ще е основно за бира и кисело мляко :D

Живея до магазин от веригата Кауфланд и интересното при него е че 50% от първия етаж на магазина е за напитки – безалкохолни и алкохолни. Безалкохолните ги оставяме настрана, при алкохолните едната половина са вина, а другата половина бира. Оставяме вината на страна – те не са интересни, от бирата има един куп марки и видове и повечето от тях още не съм опитал, но за момента безспорен победител е високоалкохолният вид бира Hefeweizen. От всички хефевайцени, които съм имал привилегията да опитам най-добрата е тази:

А наливна е даже още по-пивка. Принципно не пия бира често, но тук бирата е на next level в еволюцията на бирите и ми харесва доста. Може би една от причините за това е, че Хефевайцените са с 5%+ алкохол, та крайният ефект е горе-долу все едно да пиеш бира с водка :D (преувеличавам малко).

Цената на бутилка нормална бира 0.5л е между 0.35 и 0.69 евро. Двулитрови пластмасови бутилки с бира тук не се продават.

Да се спрем сега на по-интересната тема – киселото мляко :P

Киселото мляко тук наистина е кисело, или поне е по-кисело от млеката в българските магазини (даже и от тези по БДС). За сметка на това не е гъсто като нашето и има вкус и консистенция като на някакъв странен крем. Слаба работа като цяло, освен когато не е смесено с плодове – тогава става за ядене (плодово мляко като на данон примерно, нищо особено). Цената на чист йогурт 500гр. е ~1 евро, което несъмнено е по-скъпо от БГ. Цената на прясно мляко 3.5%, 1л. е 0.56-0,9 евро, което пък е по-евтино от БГ. Странно.

За финал искам да кажа и 2-3 думи за Пепси, което специално си купих, за да проверя дали има по-хубав вкус от българския вариант. Не – няма, същата боза си е и на същата цена като в БГ.

Следващата седмица ще измисля нещо по-интересно – обещавам :)


Етикети: , ,


фев 19 2011

Stuttgart 21

Category: НеБългарияLucho @ 21:45

Нещото, което най-много ме изненада като пристигнах в Щутгарт бе един протест… доста дълъг и случващ се всеки понеделник.

Хората недоволстват от плановете за построяване на нова гара – Stuttgart 21. Малко е дълго и сложно да обяснявам, защо и какво не им харесва (а и аз не съм много наясно), но самата идея че хиляди хора излизат на улицата за да протестират всеки понеделник е доста сюреалистична… поне за мен.

Горе долу се оказва, че колкото пъти сляза до центъра на Щутгарт, толкова пъти има протести. Доста шантави, но и доста ефективни след като на брошура прокламираща проекта за новата гара пише – „Вярно е, че много граждани против Stuttgart 21 излязоха на улицата…“.

За проекта се е заговорило още през 1994, но според мен тази гара никога няма да бъде построенна. Не и след такъв яростен отпор от жителите на Щутгарт.

Жалко, защото според писанията на защитниците на проекта, новата гара би намалила времето за пътуване между Щутгарт и други градове на половина.


Етикети: ,


фев 13 2011

Шестдневна седмица

Category: НеБългарияLucho @ 20:19

Ако все още не сте разбрали, аз се помещавам в Щутгарт вече, но не Студентски град, а Щутгарт – Германия. Вече две седмици наблюдавам и изучавам „the german way“ и да си призная част от предварителните ми очаквания не се потвърдиха. Въпреки това, все още не смятам да пиша усилено и да храня или хваля швабия, защото усещам, че за сега не виждам цялата картинка. Има време, ще почакам всичко да дойде на мястото си и тогава ще започна да бълвам статии на конвейр… дано само да има и кой да ги прочете.

В Германия има едно простичко правило, което би подразнило всеки чужденец – НИЩО не работи в неделя. И като казвам „нищо“ имам предвид нищо, освен градски транспорт и хотели. Ако сте останали без храна – ще гладувате един ден, ако искате да ходите на кино – ще гледате телевизия вкъщи, ако искате да пиете кафе – ще си го направите вкъщи, und so weiter und so fort.

Преди да го видя с очите си не вярвах, че е възможно „немската машина“ да стои изключена 52 дни в годината. Е, възможно е. Първата ми неделя в Германия беше изпълнена предимно с WTF-моменти и въпроси от типа „как може нито един магазин да не работи?“, „какво правят хората, когато нищо не работи?“ и т.н.

Когато попитах няколко немски студента какво правят в неделя, получих отговори от типа – „спя“ или „уча“. Доста неприемлив начин да си прекараш неделята (освен ако не си в сесия). Докато съжалявах бедните ощетени германци и се разхождах из паркчета и скитах по улиците, опознавайки Щутгарт не ми хрумваше, че това е „me time“-ът за обикновения германец. Това е денят от седмицата, в който той е задължен да обърне внимание на себе си, на семейството си, на дома си. Задължен от това, че не може да прави нищо друго. В неделя може да видите как баща води малката си дъщеря да кара колело в някой парк, спортуващи на открито хора, майки с колички… въобще пълна семейна идилия.

Мисля си, че тази „празна неделя“ е онова, което разтоварва хората от стреса и подготвя „немската машина“ за идната седмица. Явно един ден от седмицата вкъщи или в парка може би е една добра идея.