Ако все още не сте разбрали, аз се помещавам в Щутгарт вече, но не Студентски град, а Щутгарт – Германия. Вече две седмици наблюдавам и изучавам “the german way” и да си призная част от предварителните ми очаквания не се потвърдиха. Въпреки това, все още не смятам да пиша усилено и да храня или хваля швабия, защото усещам, че за сега не виждам цялата картинка. Има време, ще почакам всичко да дойде на мястото си и тогава ще започна да бълвам статии на конвейр… дано само да има и кой да ги прочете.
В Германия има едно простичко правило, което би подразнило всеки чужденец – НИЩО не работи в неделя. И като казвам “нищо” имам предвид нищо, освен градски транспорт и хотели. Ако сте останали без храна – ще гладувате един ден, ако искате да ходите на кино – ще гледате телевизия вкъщи, ако искате да пиете кафе – ще си го направите вкъщи, und so weiter und so fort.
Преди да го видя с очите си не вярвах, че е възможно “немската машина” да стои изключена 52 дни в годината. Е, възможно е. Първата ми неделя в Германия беше изпълнена предимно с WTF-моменти и въпроси от типа “как може нито един магазин да не работи?”, “какво правят хората, когато нищо не работи?” и т.н.
Когато попитах няколко немски студента какво правят в неделя, получих отговори от типа – “спя” или “уча”. Доста неприемлив начин да си прекараш неделята (освен ако не си в сесия). Докато съжалявах бедните ощетени германци и се разхождах из паркчета и скитах по улиците, опознавайки Щутгарт не ми хрумваше, че това е “me time”-ът за обикновения германец. Това е денят от седмицата, в който той е задължен да обърне внимание на себе си, на семейството си, на дома си. Задължен от това, че не може да прави нищо друго. В неделя може да видите как баща води малката си дъщеря да кара колело в някой парк, спортуващи на открито хора, майки с колички… въобще пълна семейна идилия.
Мисля си, че тази “празна неделя” е онова, което разтоварва хората от стреса и подготвя “немската машина” за идната седмица. Явно един ден от седмицата вкъщи или в парка може би е една добра идея.