09 сеп 2010

Честит празник! 09 септември – деня на БюрократЪТ!

Категория: Нонсенс,СоциалниLucho @ 13:26

Спомням си, че като малък играех една забавна игра наречена Perestroika на архаичната 386-ца, която имах тогава. Играта започваше с лика на чичко Горбачов и целта в нея беше да преведеш една зелена жаба от единия край на едно езеро до другия, като стъпваш по малки зелени островчета и избягваш едни червени жаби, наречени Бюрократи.

Тогава още нямаше Google или интернет и многократните ми въпроси към баща ми, какво значи перестройка и какво е Бюрократ оставаха без задоволителен (разбираем за дете) отговор. Много години по-късно все още не знам какво е перестройка, но вече ясно осъзнавам какво е Бюрократ. Бюрократът е едно животно, което е доведено на този свят с едничката цел да ти унищожи свободното/несвободното време, да бъде от полза на себе си, а не на теб и да съкрати живота ти колкото може.

Сблъсъците ми с държавната администрация не са толкова много, но за сметка на това мога да ви разкажа как стоят нещата в милата ни Алма матер.

Влязох във ФМИ през 2006г. и първият ми сблъсък със Бюрократичната система беше един претоварен и неработещ сайт, от който да следя класирането си. „Сигурно сайтът е правен от Сименс“, казах си аз и търпеливо изчаках няколко часа страничката да заработи. След като се класирах отидох във ФМИ да се запиша. Записването представлява една дълга опашка, сравнима единствено с опашките за хляб през 97-ма година. „Е, веднъж се записва човек“, казах си аз преди да разбера, че това се повтаря всеки семестър. Всъщност опашките са две – една за плащане на такса и една за биене на печат в книжката. Разбира се, таксата може да се плати по банков път, но биенето на печат всеки семестър си остава. Никой незнае защо е нужна семестриална заверка, а не годишна при положение, че 99.9% от студентите си изкарват двата семестъра в годината. И така 2 пъти в годината, 8 пъти за цялото следване се редя на едни и същи опашки, за един печат (плащането на самата такса вече става дори и online).

Един от колосалните „online-бюрократ“ успехи на университета е информационната системата СУСИ – https://susi.uni-sofia.bg/. Тя е един своеобразен тест за интелигентност и обикновено човек се научава да я ползва към края на 3-ти курс. Един от feature-ите й е записване на изборен курс. Но само записване! Ако искате да прочетете, анотация, кой го води, или друга информация, трябва да дълбаете из сайта на ФМИ, въпреки че има такова поле за информация – то седи празно.

Освен това, явно все още Бюрократите си мислят, че трябва да им се „молим“, когато искаме да се явим на конкурсен изпит за магистратура. Явно 30 лева такса за явяване не им стигат и искат да им се молим с Молба, вместо Заявление. И на кого и за какво се молим?! Моля ви, милостиви Бюрократи, вземете ми 30 лева и ме допуснете до изпит… моля.

И все пак инспекторките от 111 стая на ФМИ са далеч над нивото на лелките от еРектората!

Малко след като завърших ФМИ ми се наложи да си преведа академична справка на английски език. Оказа се, че ФМИ няма право да издава документи на друг език освен български – това е добре, защото е крайно време западните и източните университети да научат български език, не ги е срам! Упътиха ме към еРектората – там само се правили преводи. Сградата е голяма и хубава, с много кабинети за Бюрократи и даже с цял салон с касиерки. Лошото е че от салона с касиерки само една обслужва клиенти, а офисите с Бюрократи имат много странно приемно време.

Разкарване 1: Оказа се че документи за преводи се приемат и взимат само в понеделник, четвъртък, при новолуние и слънчево затъмнение. Е, в този ден нямаше новолуние, уви.

Разкарване 2: Кой да знае, че през август месец в еРектората се прави ремонт и офисите са пръснати из цялата сграда. Отгоре на всичко нито охраната, нито касиерките знаят къде точно. Карта или някакво упътване е немислимо да се сложи – все пак Бюрокрацията не бива да е от полза на човека. Когато разбрах къде се намира отделът, който ми трябва, се оказа че даже няма табелка на вратата, пък камоли работно време. Когато пък влязох и обясних за какво идвам ми казаха, че лелките които правят преводи (а.к.а. Отдел Преводи) са в отпуска целия август.

Разкарване 3: Вече е септември и отидох в правилния ден и час (имаше новолуние) да си подам документа за превод. Офисите вече бяха на мястото си и сградата изобилстваше от отпочинали и весели Бюрократи. След известен брой питания най-накрая се добрах до правилния кабинет на началник отден студенти. Този кабинет ще остане единствения ми спомен от следването ми. На този кабинет няма работно време, няма списък на извършвани дейности и услуги. Когато попитах защо не си сложат поне работно време, началничката ми заяви, че нямала право да лепи нищо по вратата и ме изгледа сърдито, едва ли не съм я напсувал на майка. Явно трябва да хвърлямe боб за да разберем кога работят и кога почиват.

Разкарване 4: Една седмица по-късно (както ме инструктира Бюрократката) се явявам рано сутринта отново в същия кабинет.

- Добър ден, идвам да получа превод.

– Ама днес е сряда… (следват няколко секунди мълчание ) …а не, четвъртък е… ама преводите стават следобяд, не ви ли казах.

– Мама ви д****, ш****а….

Това последното не го казах, въпреки че след близо месец търпеливо чакане и съобразяване с Бюрократичните им прищевки бях в пълното си право. Историята не свършва до тук, защото ме очаква пето (надявам се последно) разкарване до стаята без работен график, която поглъща време както черна дупка поглъща фотони, но мисля че е достатъчно, за да се убедите, че „надежда тука всяка оставете“ е по-подходящо за тези порти.

Гадното е, че след като умреш в играта (а ти умираш рано или късно), бюрократите най-нагло танцуват ча-ча-ча на гроба ти. Все едно са всесилни и ти трябва да си щастлив, че някой изобщо те е погледнал и ти е отделил частица от безценното си време. Имам чувството, че това е наследството от 50 години социализъм и 500 години турски сериали – време на безвремие. Е, кой нормален човек иска да живее така?!

Успех на всички, които имат желание да следват в България – заредете се с много търпение!


Тагове: , , ,