яну 06 2011

Административни КУРиози – Част 2

Category: Нонсенс,СоциалниLucho @ 18:54

Част 1 е тук : http://dailyffs.com/2010/sofiiski-universitet-biurokraci%D0%B0/

Отивам аз в Ректората в 239-та с желание да ми заверят копие на дипломата издадена от СУ и в отговор получавам:

- Не е възможно!

– Ама как така, нали вие я издавате тая диплома, кой друг освен вас може да завери копие?!

– Ами нямаме право…

Но за сметка на това в 239-та имат право да заверяват копия на преведени дипломи. Т.е. ако си преведа дипломата и след това платя 2.20лв. лелките ще ми бият печат без проблем, но САМО за преведена на английски диплома. За копие на българската, оригинална диплома такова нещо няма!

Та след като разбрах това и WTF ефекта отмина, потърсих нотариус, който да завери копието. Намерих такъв. Той естествено прави заверката на български (дано шведите да говорят български) и ми обяснява, че ако искам да е заверена на английски език трябва да се извърши превод от официално бюро… и подяволите и скапаната тромава бюрократична система. Останах си с подпис, печат и заверка на български език.

Та, деца, ако някога решите да си направите копие на дипломата от СУ, да знаете че ситуацията е трагикомична и проблемът е някъде по високите етажи. Може би така се опитват изкуствено да задържат младите в България… доста хитър начин – признавам.

След всичките тези мъки реших да изпратя документите чрез DHL, които по-късно се оказа, че са мнооооого експенсив. По някаква странна причина адресът на пратката се оказа извън по-евтината им зона и цената скочи близо двойно. Малко преди да се откажа от услугите им, жената с която разговарях ми каза, че проверка на таксата се прави и на по-късен етап и ако се окаже, че не излизам от зона ще ми се обадят и ще ми възстановят сумата, която съм наддал. До сега не бях срещал фирма (извън онлайн пазаруването), която да ми каже „ако сме оплели конците ще ви върнем парите“.

Такова поведение трябва да се поощрява… и все пак се надявам, че е станало объркване и ще ми върнат част от сумата, ‘щото UPS таксуват много по-евтино за същата дестинация и DHL рискува да ме изгуби като клиент завинаги!


Етикети: , , ,


окт 07 2010

Спри и се огледай!

Напуснах работа преди година поради една дузина причини и нито една от тях не беше свързана със заплащане или условия на труд – напротив в тази част всичко беше повече от перфектно. Напуснах, защото бях започнал работа 3 месеца преди да започна да следвам и сега вече бях на прага да започна четвърти курс, без да съм бил и един ден безработен (свободен) студент. Накратко – не бях изживял много от студентския си живот като студент. Пропусках лекции, не бях на общежитие, не учех заедно с колеги, не излизах много с тях и точно заради това ми се искаше поне последната година да съм примерен студент и да живея малко по класическия студентски начин. Освен това имах да наваксвам с изборни, да се готвя за държавен и предпочетох да го направя на спокойствие.

Всъщност нещото, което наистина ме подтикна на тази стъпка беше един TED Talk от Stefan Sagmeister, в който той обясни една гениална концепция за творческия отпуск (Sabbatical) и свободното време.

Накратко неговата идея е да разпредели 5 години от пенсионната си възраст по равно във 40-те години трудова заетост, която има средно човек. Т.е. на всеки 7 години той спира да работи за една и през това време се занимава с каквото си иска, разхожда се по света и мисли разни неща. Естествено, така човек се пенсионира с 5 години по-късно, но според него това е доста по-печеливша стратегия. От цялата лекция най-силно впечатление ми направи твърдението на Sagmeister, че всичко което е реализирал през седемте години след първия си Sabbatical го е планирал именно през едната година на почивка.

Планът „Kакво искам да получа от моя творчески отдих?“ беше следният:

  • Да подобря презентационните си умения
  • Да подобря комуникационните си умения
  • Да изляза малко от IT средата и да се запозная с други хора

Реално, това което получих за сега е:

  • Наблегнах на развитие на soft-skills. Програмиране се учи с книги, но „софт“ уменията – не! Все още живеем сред хора, а не машини и това е доста важно
  • Научих доста за психологията и поведението на хората
  • Участвах в студентска компания и понаучих разни неща за предприемачеството и бизнеса
  • Промених си мнението, че HR-ите, финансистите, икономистите, занимаващите се с маркетинг и PR са хора, от които няма смисъл
  • Разбрах, че преди да реализирам някаква идея трябва първо да проуча дали някой друг освен мен дава 5 пари за тази идея. Ако не – просто да я отхвърля
  • Излязох от IT средата и завързах контакти с доста различни от мен хора
  • Наблюдавах работата в различни не-IT екипи и вазимоотношението между хората в тях
  • Повиших си академичния успех на отличен – 5.51 (не се смейте, гимназията завърших с 5.49 :-D)
  • Набелязах си магистратура в чужбина и си подготвих нужните документи
  • Престанах изкуствено да се ограничавам да пиша само за програмиране и технологии в блога си
  • Пътувах и се забавлявах до колкото можах

Не постигнах напълно нещата, които си бях набелязал в началото на „творческия отпуск“, но пък развих малко знания в една камара други области и сега имам малко по-различно възприятие как е устроен света. В крайна сметка вече знам какво искам да работя/уча до 2013 година и сега единственото, което трябва да направя е да следвам плана. Определено си заслужава няколко пъти в живота си човек да спре и да се огледа, да види какво се случва в света, да помисли по правилния път ли крачи и какво още може да набере от дървото на живота.

Препоръчвам ти го. Спри и се огледай!


Етикети: , , ,


окт 05 2010

Защо не бива да живеем, учим и работим в България?

Category: Нонсенс,СоциалниLucho @ 13:30

От скромния си житейски (23 годишен) опит мога да заявя най-искрено, че България е страната на неограничените глупости. И освен ако не сте неограничен глупак не мисля, че трябва да изживеете остатъка от живота си тук. Ако искате спрете да четете тук, защото нататък става още по-неприятно.

Защо не бива да работим в България?

Аз имам 3 години трудов стаж като софтуерен разработчик и от близо година не работя. Не се оплаквам – ям си спестяванията и правя стратегии за бъдещето си. През тези 3-4 години съм работил в интернационални екипи и съм видял не малко. Бил съм на около 7 интервюта, някои успешни, други – пълен провал. Естествено на тези интервюта от първа ръка съм научавал с какво се занимава дадената фирма и съм слушал не малко предложения и оферти, както и достоверна информация от колеги за дадени фирми. Въз основа на цялото това количество данни вече тотално се отказах от идеята да работя в България.

Отказах се, защото тук има 3 неща, с които не мога да се примиря:

1. Потенциалните работодатели винаги питат колко пари искаш, а не колко пари ти предлагат. Да не би да се минат да ти дадът повече, или пък да ги разнасяш по форумите колко малко са ти предложили.

2. Стандартът на живот в България е нисък и заплатите също.

3. Повечето български IT фирми, не са нито български, нито фирми – те са едни големи фЕрми, в които се разработват чужди идеи и концепции – измислени в чужди държави за чужди пазари. Тук няма отдели по маркетинг, продажби, рисърч или продуктов – само някой по веригата, който контролира фЕрмата от програмисти. Нормално е за един млад и амбициозен човек да е изпълнен с идеи за иновации, но кой може да го чуе… дори да му открадне идеят?! Никой не се интересува – всеки чака да вземе заплата и не поглежда встрани. Поощряват се послушните и изпълнителните, а не мислещите.

Защо не бива да учим в България?

В цивилизованите страни образованието е цел, за която хората са готови да правят хиляди жертви, да теглят заеми, да се лишават – себе си и семействата си. Образованието е цел, защото то дава път в живота, дава възможности за професионално развитие и разбира се по-добре платена работа.

В България е обратното. Образованието е просто диплома. Работодателите не се напрягат да видят какво си учил, а студентите не се напрягат да учат. Не се напрягат да учат, защото образованието тук е средство, но не за по-добра работа или кариера, а просто за някаква работа – каквато и да е. Това е съвсем нормално, защото просто в България РАБОТА НЯМА! Тук не се произвежда нищо, няма заводи, няма икономика… само туристи и хотели. Естествено и на бизнеса не му трябват кадърни специалисти, а просто хора, които да действат без да мислят много-много.

Най-големият бич на българското висше образование не е липсата на пари или липсата на кадърни преподаватели – такива се намират. Най-големият бич са апатичните студенти.  Това го разбрах още като първокурсник, но сега вече съм кандидат магистър, минаха 4 години и уж трябваше да останат само хората, които искат да имат академично развитие и са ентусиасти. Нищо подобно. Останаха хора, които искат да работят някъде, да карат кола на старо, да взимат някакви пари и да ги изпиват в студентски град. Хора, които са записали „нещо“, които не се интересуват особено от това „нещо“ и искат само диплома. Хора, които като чуят за екипна работа или проект правят асоциация за „как да накараме друг да направи проекта вместо нас, но и ние да оберем част от лаврите“, хора които искат да си вземат изпита без значение с каква оценка, хора които демотивират колегите си. Това е тъжната реалност. Ами останалите… те заминаха да учат в чужбина, явно осъзнали преди мен за какво иде реч в българската Алма матер.

Защо не бива да живеем в България?

Няма да ви обяснявам защо не бива да се живее в България, всеки си има собствени причини „за“ или „против“ животът тук. И все пак едва ли има човек, който да се съгласи, че в България стандартът на живот е добър… дори приемлив. Само помислете какво ви предлага животът в България – кола на старо, дупки по улиците, прах и мърсотия, няма болници, няма дори свестен градски транспорт. И това е само една много малка част от цялата картинка.

И ако си мислите, че тези неща се оправят малко по малко, то аз не мисля така. Не и след като днес по обяд докато пресичах на ПЕШЕХОДНА пътека пред УЧИЛИЩЕ, на броени метри от МОЛ, един пе*ераст с черно старо ауди за една бройка не ме сгази – нарочно. И не става въпрос, че не е успял да спре – той просто тръгна от място, опита се да ме бутне и ми каза, че трябвало да пресичам по-бързо. Аз вървя по-бързо от повечето софиянци и пресичам по-внимателно, от който и да е ученик (потенциална жертва) и пак за една бройка да се кача на предния капак на един нещастник. Съжалявам само, че не спря да ме чуе колко хубави неща казах за майка му. Това беше последната капка. Не искам да карам кола на старо, не искам да живея в мърсотия и простотия.

Никога не съм си мечтал за такова ежедневие, не мисля и че го заслужавам и докато съм жив ще се опитвам всячески да бягам от такива „места“ като България.


Етикети: , , , , ,