Когато преди 5 години обяснявах на едни “умници” от един форум, че след 5 години популярната музика няма да има нищо общо с рок, поп или друго, в което се ползва китари – никой не ми вярваше. Е сега, пуснете си някой музикален канал и ще видите 2 типа музика: електронна (денсхаус) и черно.
Това е едновременно хубаво и не-толкова-хубаво. Хубаво е защото съм бил прав – комерсиалната музика вече е много повече Дейвид Гета и много по-малко Мадона. Не-толкова-хубаво е защото електронната музика, която се върти по телевизиите е наистина комерсиална. Тя е направена еднотипно и е ремикс на някой ремикс, с добавени вокали – в повечето случаи крайният резултат не е толкова добър, колкото оригинала.
Аз слушам електронна музика от много време насам и като всички заклети фенове на даден музикален стил и аз не обичам комерса. Комерсът е създаден от нуждата да се изкарват пари – няма какво да се лъжем. Некомерсиалната музика, от друга страна е създадена просто защото някой е искал така, чувствал се е така или някак му е дошло да я направи такава. Около некомерсиалната музика не лъха на пари, а на идеи и точно това я прави уникална за феновете на даден жанр. За тези, които са музикални курви (a.k.a. слушат каквото им сипеш) уникалността не е важна. Точно те са консуматорите на комерса (и чалгата) и за съжаление са мнозинство.
Всъщност в това няма нищо лошо или странно, просто така се развива музикалния бизнес – различни стилове стават популярни за известно време и после други ги изместват. Лошото е, че когато един стил почва да се комерсиализира, качеството пада. Пада за да може да се хареса по-лесно на музикалните курви и да се наложи сред тях, а от това страдаме ние – истинските фенове. Феновете, които слушат дадения жанр музика от много преди той да стане “дебел бизнес”.
За финал да ви кажа нещо за едно дуо – Massive Attack. Според wikipedia те се сформират през 1988 (бил съм на една годинка тогава) и две години по-късно правят това:
Massive Attack – Unfinished Sympathy е може би най-готиното и свежо Chill-out (trip hop) парче, което съм слушал – а съм слушал доста, уж. Записано е през 1990, когато електронната музика не е била въртяна нон-стоп по музикалните канали и въпреки това има клип.
Follow me…
