Дневна доза нонсенс…

Странно е как българинът не обича да плаща за здравеопазване и пенсии, но си плаща сметката за телефон, която често е доста повече от осигурителната вноската. И докато за здравеопазване уж няма пари, то за мобилните услуги би трябвало да има достатъчно… уж. Някак си обаче услугите на операторите не са на нужното ниво и свидетелство за това са купищата статии, които се изписаха през последните няколко седмици по адрес на М-тел.

М-тел

Не съм абонат на М-тел и едва ли някога ще бъда, защото този оператор е царят на курвенските номерца:

1. Прекратяване на договр при М-тел става само със заявление един месец преди приключването му, иначе се подновява автоматично за една година. Това явно е евтин селски номер да изцедиме абоната за още 12 месеца. Както се казва – един миг невнимание и после още 12 месеца М-тел.
2. М-телският Loop – това за мен си е възрастова дескриминация, защото ако си над 26 не можеш да влезеш в клуба на “готЯните”.
3. Планове с безплатни минути към М-тел, но не и към останалите оператори. Не знам още колко време им трябва на М-телци, да се сетят че има още 2 оператора и доста хора са им абонати вече.
4. На Bestr му пристигнаха 3 фактури за по 80-100 лева докато е бил в Румъния, без да използва телефона си (без трафик на данни, без обаждания).
5. Една колежка изгоря със сметка за над 100 лева заради 2-3 обаждания от Сърбия за по няколко минути. Цената на минута е била по 7 лева!
6. Невъзможност на клиентите на М-тел да платят сметките си заради нов CRM. Куриозното е че неплатените телефони се спират най-нагло от оператора, въпреки че вината си е на М-тел.
7. Придобиване на “Мегалан” и “Спектрум Нет”, с което фактически се монополизира пазара на LAN доставчиците в София.
8. Спам СМС-и за игри и промоции, като някои от тях се плащат от абонатите – наглост!
9. Проблеми с пренос на номера.
10. Концерти с Енрике Иглесиас и други нелепи PR изяви (пред НДК), таргетирани към 12-15 годишните и дразнещи хората засегнати в по-горните 9 точки.

Глобул

Сега нека поговорим за оператора, с който имах вземане-даване повече от 3 години – Глобул. Глобул (като комунизма) е  едно недоносче. Недоносче е защото води много агресивна политика към хората – клиенти или не.

1. След като изтече едногодишният ми договор към Глобул, в продължение на 2 години при всяко плащане на сметката си губих нерви и време в слушане на излияния за нови абонаментни планове, каталози с апарати и оферти. Първите 6 месеца от тези 2 години се правех, че ми е интересно, но след това почнаха до такава степен да ме дразнят тъпите им касиерки, че просто влизах в магазина и им казвах “Договорът ми е изтекъл, не искам да го подновявам! Не ме занимавайте с оферти и глупости! Просто искам да си платя сметката!”. Ефект от това почти нямаше, всеки път касиерката си изпяваше песента и ме умоляваше да подпиша нов договор… докато накрая им теглих една майна.
2. Теглих им една майна декемрви 2008г., защото нямаха абонаментни планове с безплатен трафик на данни и безплатни минути към всички оператори, а цената на мегабайт беше 2.40 лева! При другите оператори цената беше сходна, но те поне имаха абонаменти планове с трафик.
3. Докато се разправях в офиса им, че не ги ‘ща вече и минавам на Вивател, ме накараха да говоря с оператор и да обясня защо искам да прекратя договора си с тях и да ида при Вивател. Аз отказах да давам обяснения, но след около 2 минути нагло настояване от страна на оператора реших да му кажа, че нямат план какъвто аз искам – с пакет трафик и пакет минути към всички оператори. В отговор на това аз получих един куп увъртания и калкулации, как правя огромна грешка като се отървавам от тях. Толкова нагло и агресивно поведение получих от тези боклуци, че искрено се надявам да фалират!
4. След като престанах да бъда абонат на Глобул, един ден направих грешка да вляза в Германос и да разгледам телефони и лаптопи. Една от продавачките почна да ми показва телефони и да ми казва как трябвало да им стана абонат, защото щели да са по-евтини с договор отколкото да си купя само апарата. След като й обясних, че вече съм скъсал окончателно с Глобул, в изблик на отчаяние тя направи най-глупавото изказване, което бях чувал:
   

   “Ама сега виждате ли ги тези лаптопи. Даже и да искате не може да си ги купите, защото не сте абонат на Глобул. Продаваме ги само на абонати!” – каза тя като сочеше няколко лаптопа, които ги има даже и в Техномаркет, морално остарели и скъпи.
   “Хах, е щом е така явно никога няма да имам лаптоп.” – отвърнах й аз и повече не стъпих в Германос.

5. Спам СМС-и, които все пак може да се спрат.

Виваком

За финал да ви разкажа за двете години, през които  съм абонат на Виваком. Виваком, ако не друго, поне не се опитват да се правят на по-големи умници и разбирачи от мен – клиентът им. Нали си спомняте – клиентът винаги има право, а при М-тел и Глобул е обратното. Какви са кусурите на Виваком:

1. Слаба 3G мрежа. Като мръднеш от по-големите населени места даже и EDGE-ът се губи.
2. Абонаментните им планове не поевтиняват и вече не са достатъчно конкурентни на другите оператори.
3. Спам СМС-и, за които в началото нямаха възможност за спиране, но в последствие направиха опция за прекратяването им.

Други оплаквания нямам, не съм срещал проблеми със сметки, не съм получавал нагло и агресивно отношение, въпреки че и тук съм с изтекъл вече договор. Мога да кажа, че съм доволен за сега (не че имам алтернатива, де) и даже препоръчвам Виваком на изпатилите си от М-тел и Глобул.

Българските мобилни оператори са свикнали да си разиграват коня както им скимне и трябва да се научат, че докато клиента плаща – той ще поръчваме музиката, а не те. Ако сте изпитали на гърба си други неволи може да пишете един коментар тук или на КЗП… или най-добре – теглете една майна на оператора си 😉

P.S. Ако сте решили да звъните до български мобилен номер през Skype (Skype out), по-добре звъннете на някой приятел в Ботсвана – по-евтино е.

Tags: глобул, м-тел, мобилни оператори

Спомням си, че като малък играех една забавна игра наречена Perestroika на архаичната 386-ца, която имах тогава. Играта започваше с лика на чичко Горбачов и целта в нея беше да преведеш една зелена жаба от единия край на едно езеро до другия, като стъпваш по малки зелени островчета и избягваш едни червени жаби, наречени Бюрократи.

Тогава още нямаше Google или интернет и многократните ми въпроси към баща ми, какво значи перестройка и какво е Бюрократ оставаха без задоволителен (разбираем за дете) отговор. Много години по-късно все още не знам какво е перестройка, но вече ясно осъзнавам какво е Бюрократ. Бюрократът е едно животно, което е доведено на този свят с едничката цел да ти унищожи свободното/несвободното време, да бъде от полза на себе си, а не на теб и да съкрати живота ти колкото може.

Сблъсъците ми с държавната администрация не са толкова много, но за сметка на това мога да ви разкажа как стоят нещата в милата ни Алма матер.

Влязох във ФМИ през 2006г. и първият ми сблъсък със Бюрократичната система беше един претоварен и неработещ сайт, от който да следя класирането си. “Сигурно сайтът е правен от Сименс”, казах си аз и търпеливо изчаках няколко часа страничката да заработи. След като се класирах отидох във ФМИ да се запиша. Записването представлява една дълга опашка, сравнима единствено с опашките за хляб през 97-ма година. “Е, веднъж се записва човек”, казах си аз преди да разбера, че това се повтаря всеки семестър. Всъщност опашките са две – една за плащане на такса и една за биене на печат в книжката. Разбира се, таксата може да се плати по банков път, но биенето на печат всеки семестър си остава. Никой незнае защо е нужна семестриална заверка, а не годишна при положение, че 99.9% от студентите си изкарват двата семестъра в годината. И така 2 пъти в годината, 8 пъти за цялото следване се редя на едни и същи опашки, за един печат (плащането на самата такса вече става дори и online).

Един от колосалните “online-бюрократ” успехи на университета е информационната системата СУСИ – https://susi.uni-sofia.bg/. Тя е един своеобразен тест за интелигентност и обикновено човек се научава да я ползва към края на 3-ти курс. Един от feature-ите й е записване на изборен курс. Но само записване! Ако искате да прочетете, анотация, кой го води, или друга информация, трябва да дълбаете из сайта на ФМИ, въпреки че има такова поле за информация – то седи празно.

Освен това, явно все още Бюрократите си мислят, че трябва да им се “молим”, когато искаме да се явим на конкурсен изпит за магистратура. Явно 30 лева такса за явяване не им стигат и искат да им се молим с Молба, вместо Заявление. И на кого и за какво се молим?! Моля ви, милостиви Бюрократи, вземете ми 30 лева и ме допуснете до изпит… моля.

И все пак инспекторките от 111 стая на ФМИ са далеч над нивото на лелките от еРектората!

Малко след като завърших ФМИ ми се наложи да си преведа академична справка на английски език. Оказа се, че ФМИ няма право да издава документи на друг език освен български – това е добре, защото е крайно време западните и източните университети да научат български език, не ги е срам! Упътиха ме към еРектората – там само се правили преводи. Сградата е голяма и хубава, с много кабинети за Бюрократи и даже с цял салон с касиерки. Лошото е че от салона с касиерки само една обслужва клиенти, а офисите с Бюрократи имат много странно приемно време.

Разкарване 1: Оказа се че документи за преводи се приемат и взимат само в понеделник, четвъртък, при новолуние и слънчево затъмнение. Е, в този ден нямаше новолуние, уви.

Разкарване 2: Кой да знае, че през август месец в еРектората се прави ремонт и офисите са пръснати из цялата сграда. Отгоре на всичко нито охраната, нито касиерките знаят къде точно. Карта или някакво упътване е немислимо да се сложи – все пак Бюрокрацията не бива да е от полза на човека. Когато разбрах къде се намира отделът, който ми трябва, се оказа че даже няма табелка на вратата, пък камоли работно време. Когато пък влязох и обясних за какво идвам ми казаха, че лелките които правят преводи (а.к.а. Отдел Преводи) са в отпуска целия август.

Разкарване 3: Вече е септември и отидох в правилния ден и час (имаше новолуние) да си подам документа за превод. Офисите вече бяха на мястото си и сградата изобилстваше от отпочинали и весели Бюрократи. След известен брой питания най-накрая се добрах до правилния кабинет на началник отден студенти. Този кабинет ще остане единствения ми спомен от следването ми. На този кабинет няма работно време, няма списък на извършвани дейности и услуги. Когато попитах защо не си сложат поне работно време, началничката ми заяви, че нямала право да лепи нищо по вратата и ме изгледа сърдито, едва ли не съм я напсувал на майка. Явно трябва да хвърлямe боб за да разберем кога работят и кога почиват.

Разкарване 4: Една седмица по-късно (както ме инструктира Бюрократката) се явявам рано сутринта отново в същия кабинет.

– Добър ден, идвам да получа превод.

– Ама днес е сряда… (следват няколко секунди мълчание ) …а не, четвъртък е… ама преводите стават следобяд, не ви ли казах.

– Мама ви д****, ш****а….

Това последното не го казах, въпреки че след близо месец търпеливо чакане и съобразяване с Бюрократичните им прищевки бях в пълното си право. Историята не свършва до тук, защото ме очаква пето (надявам се последно) разкарване до стаята без работен график, която поглъща време както черна дупка поглъща фотони, но мисля че е достатъчно, за да се убедите, че “надежда тука всяка оставете” е по-подходящо за тези порти.

Гадното е, че след като умреш в играта (а ти умираш рано или късно), бюрократите най-нагло танцуват ча-ча-ча на гроба ти. Все едно са всесилни и ти трябва да си щастлив, че някой изобщо те е погледнал и ти е отделил частица от безценното си време. Имам чувството, че това е наследството от 50 години социализъм и 500 години турски сериали – време на безвремие. Е, кой нормален човек иска да живее така?!

Успех на всички, които имат желание да следват в България – заредете се с много търпение!

Tags: България, Бюрокрация, СУ, ФМИ

…даже го изядох на вечеря снощи!

Част I – Профил на креационистите и еволюционистите

Дали светът какъвто го познаваме е създаден или еволюирал? Този въпрос вълнува всеки. Ясен отговор естествено няма, но и въпросът не е много ясен ;-). Факт е обаче, че креационистите и любителите на еволюционната теория хич не се долюбват, което е напълно естествено за конфликтната човешка природа. Ако сте гледали някой документален филм по темата сте забелязали, че креационистите имат един фанатизиран поглед и начин на говорене. Фанатизмът е характерен за всеки, който е част от колектив с единни строги правила и норми. Когато хората са в група те се привързват емоционално към нея, стават доста по-смели и върло защитават законите й. Това поведение е познато още като “стадно” и едва ли някога ще се отървем от него. Еволюционистите от друга страна, не се пречисляват към колектив, или поне не към религиозен такъв. Поради тази причина те не трябва да споделят общо мнение със “стадото”, критични са и биха подложили на съмнение, дори и думите на техни съмишленици. От всичките тези неща, които прочетохте до тук, реално най-важното е че креационистите се водят от емоции, а защитниците на еволюцията от критичност и рационалност. Важно е да се отбележи и че не е нужно човек да е креационист или пък еволюционист, за да е религиозен или вярващ!

Част II – Каква е ситуацията у нас

В България думата креационизъм е доста по-непозната, отколкото в Америка. Тук този род спорове се пораждат по-рядко и по-незабелязано, главно защото българите сме доста толерантентен народ и по нашите земи актуалните спорове се свеждат до Левски – ЦСКА.  И все пак, в общия случай ако човек е вярващ, ходи на църква и спазва религиозния календар е почти сигурно, че ще защитава божественото начало, тъй като е изцяло обвързан с религиозната група и правилата й. България, обаче е модерна и развиваща се страна (поне така твърдят хората 🙂 ) и като всяка такава има два показателя, които нарастват –  броя на образованите хора и степента на индивидуалност.  Колкото по-висока степен на индивидуалност и по-качествено образование получава човек, толкова по-критичен става, а критичността не е характерна за креационистите.

Част III – В какво да вярвам когато порасна

В предните части не споменах най-важния фактор, който обуславя в какво да вярва човек – семейството. Семейството дава първите възгледи и възприятия на детето относно света и колкото и добро образование да получава подрастващият, семейството е способно да формира дадено мнение и вярвания в него извън способностите на критичното мислене. За това приказките, че човек е свободен сам да избира са бутафорни и се съмнявам, че човек може “сам” да избере дори какъв цвят кола да си купи. След като изяснихме двата най-важни фактора – образованието и семейството и че те формират пътя ни, остана само да разберем, защо в България спорът “Креационизъм – Еволюционизъм” не е толкова силно изразен, колкото в САЩ например. Отговорът е прост – в САЩ има силни църковни общоности, със силно религиозни семейства, които не толерират някой да не спазва буквата на закона (библията), докато в България нямаме такива общности (освен помаците от Рибново) и повечето семейства много рядко следват буква по буква църковните повели и канони.

Част IV – Развръзката

Ако още не сте се отказали да четете, но все пак се питате какъв е смисълa на тази статия, ето и отговора – да вярваш в Бог не е нещо примитивно или глупаво, но да вярваш, че животът на Земята е възникнал преди 6000 години и да не възприемаш чуждите факти и доказателства е! Глупаво е да се инатиш и да защитаваш изгубени каузи, само защото някъде пише така или някой ти го е набил в главата като малък! Примитивно е хората да са лековерни и нерационални! Човек има правото да вярва в съдба, карма, провидение, нещо което  е вътре в него, над него или под него, но не бива да следва сляпо книги, истории или чужди проповеди, когато те нямат смисъл и  звучат нелепо!

Тенденцията е света да става все по-глобално село, все по-модерен, все по-индивидуалистичен и все повече хора да имат достъп до светско образование… както казва еволюцията – “накрая ще останат само нещата, които не са пълен bullshit”.

Още по темата – Каква е вредата: Отричане на еволюцията

Tags: Еволюционизъм, Креационизъм

От известно време насам взе да си проличава, че BTV и Pro.bg са станали собственост на едни и същи хора. Основание за това предположение е че почнаха да правят съвместни предавания, да си споделят репортажите в новините, даже да си рекламират програмата една на друга. След малко ровене в нета  се оказа, че това е вярно – BTV, BTV Comedy, BTV Cinema, Pro.bg и Ring.bg вече имат общ собственик – Central European Media Enterprises.

ТОВА Е ЛОШО!!!

Лошо е по две причини:

1. Pro.bg винаги е била несериозна и лигава телевизия от която лъха на простотия и Биг Брадърстване. Сутрешния им блок беше лигав, даваха шоуто на Азис, новинарките им до една имат еднакви прически (явно програмният директор е задължил всички да си изправят косите :-D), някакво бивше чалга величие сега прави нелепо следобедно копие на “Искрено и лично”… пълна скръб. Единственото хубаво е, че следобед дават Myth Busters.

2. В София се ловят 7 ефирни телевизии – БНТ1, BTV, Nova, BTV Comedy, TV7, Pro.bg, BBT. Сега 3 от тях са собственост на една компания. Незнам какво по-голямо свидетелство за монополизъм от това почти половината от ефирните телевизии да са на една компания.

Подобно побратимяване на Pro.bg и BTV вероятно не би било проблем за някоя бяла страна, но в бедната, кризисна България е. Проблем е защото от 2 независими телевизии предстои да се получи една. Ще си въртят и повтарят остарелите филми и сериали (Pro.bg дават вече Приятели – сериалът, който прослави BTV), ще правят едни и същи репортажи, продуцентите им ще са едни и същи лица и скоро ще престанат да бъдат две отделни телевизии.

Нереалистично е да се говори за свободни и независими медии, които мислят автономно, които имат качествена журналистика и предавания при положение, че нямат конкуренция. А нямат конкуренция, защото Комисията за Защита на Конкуренцията явно си мисли, че е редно близо 50% от телевизионните честоти да са в ръцете на едни и същи хора. Дайте направо да върнем Канал 1 и Ефир 2 и да не се занимаваме с глупости, а?!

В крайна сметка единственото, на което остана да се надявам е че BTV ще дръпне малко Pro.bg, а не че Pro.bg ще завлече BTV – би било жалко.

Tags: България, Телевизия