Dec 01 2010
Блогът ми е нов
… с нова визия по-точно.
Избрах темата Stardust 2.7 от Tommaso Baldovino и определено съм доволен, макар че тя няма възможност за лесно настройване (т.е. трябва да се бърка по кода). Досега не вярвах, че червено, черно и бяло могат да се съчетаят толкова добре в композиция. В резултат дизайнът е приятен, минималистичен, същевременно и малко агресивен.
Но една хубава тема е нищо…
… ако е с неподходящи шрифтове.
Sans-serif е много хубава фамилия от шрифтове за четене, но не изглежда добре при по-големи размери – например за заглавия. Затова и реших, че е време да опитам Google Fonts API-то и да сложа някакви по-разчупени и приятни букви. За моя изненада Google Fonts поддържа цели 4 кирилски шрифта, което несъмнено е повече от 0, за което съм благодарен.
Избрах Neucha, който изглеждаше най-шантав и някак си се вписа добре в създалата се обстановка. Най-странното е, че си пасна и с Arial, който оставих за текстовете с нормална големина и менютата. Дано само да не се появят много уеб специалисти, които да ми обясняват колко е лошо да имаш 2 или повече шрифта на една страница :-).
За внедряването на Google Fonts ползвах помощта на WordPress Google Fonts plugin, но все пак ми се наложи да пипам и по CSS-а, така че не мога да го препоръчам с чиста съвест.
Препратките към социални мрежи (горе в дясно) изкопирах и преработих от Social Media Widget, тъй като не намерих нещо, което да ми свърши работа отраз. Може би аз не мога да търся, а може би и няма как да се добавят такива иконки в хедъра, ако това не е предвидено в самата тема.
И за финал – вероятно се питате защо статията е придружена от снимки на котки (и морж) с надписи. Ами няма конкретна причина, просто са забавни и ако са ви харесали, може да намерите още в сайта на Lolcats 🙂
Oct 18 2010
Отворено писмо до американския президент
Скъпи г-н Барак Обама,
Пиша Ви това тревожно писмо, за да ви информирам, че си губите времето като президент на САЩ. Срамота е, човек като Вас да похабява таланта си в управление на държава със значително по-нисък стандарт на живот от този у нас – България. По-долу съм изложил няколко примера от българската действителност.
Г-н Президент, нашите служители от НАП пътуват с хеликоптери на работа. Вие можете ли да се похвалите с нещо подобно, а? Освен това до един са любители фотографи. Даже дочух, че от догодина ще им купим и една-две космически совалки (от излишъка в бюджета), защото от космоса можело да се правят по-хубави снимки.
Дъщерите на нашите магистрати живеят в къщи, които са големи поне колкото Вашата и при това – ново строителство! А Вие какво? На 50 годините сте, живеете в 200 годишна порутина, пред пенсия сте и се чудите как да вържете двата края. Е, това живот ли е? Тук – в България, 25 годишните девойки живеят в по-големи палати от вашия и управляват фирми, а не си губят времето като Вас.
Стандартът на живот в България е толкова висок, че общините считат повечето висши съдии за бедни и “крайно нуждаещи се” и им отстъпват парцели с право на строеж край морето. Е, вие Ваш’то море го напълнихте с петрол, така че Ви разбирам защо не искате да си правите вили там, но все пак – помислете по-сериозно над социалната си политика. Нещо стабилно й куца!
През изминалата година правителството ни направи сериозни съкращения и оптимизации в администрацията, благодарение на които българските държавни служители успяха да съберат някой лев и да си заформят скромни жилищни квартали, които във Вашата страна наричате “Ориндж Каунти” и “Бевърли Хилс”. Чувал съм, че при Вас само холивудските звезди и богаташите могат да си позволят подобен живот… при нас това е съвсем нормално явление за почти всеки съвестен държавен чиновник. Например – митничар.
Българската държава е толкова добра към гражданите си, че дори не им изисква разрешително за строеж, когато поискат да си направят вила край някой язовир с подземни гаражи за скутери. Разбирате ли, г-н Президент, средностатистическият българин обича да кара скутери и е срамота да няма и гараж, в който да си ги паркира. А Вие, г-н Президент, обичате ли да карате скутери в язовири?
Надявам се сериозно да обмислите поканата ми и дано това писмото Ви намери в добро здраве… а ако не ви намери в добро здраве, елате при нас – България е държавата с най-доброто здравеопазване в света – ще се погрижим за Вас!
Oct 07 2010
Спри и се огледай!
Напуснах работа преди година поради една дузина причини и нито една от тях не беше свързана със заплащане или условия на труд – напротив в тази част всичко беше повече от перфектно. Напуснах, защото бях започнал работа 3 месеца преди да започна да следвам и сега вече бях на прага да започна четвърти курс, без да съм бил и един ден безработен (свободен) студент. Накратко – не бях изживял много от студентския си живот като студент. Пропусках лекции, не бях на общежитие, не учех заедно с колеги, не излизах много с тях и точно заради това ми се искаше поне последната година да съм примерен студент и да живея малко по класическия студентски начин. Освен това имах да наваксвам с изборни, да се готвя за държавен и предпочетох да го направя на спокойствие.
Всъщност нещото, което наистина ме подтикна на тази стъпка беше един TED Talk от Stefan Sagmeister, в който той обясни една гениална концепция за творческия отпуск (Sabbatical) и свободното време.
Накратко неговата идея е да разпредели 5 години от пенсионната си възраст по равно във 40-те години трудова заетост, която има средно човек. Т.е. на всеки 7 години той спира да работи за една и през това време се занимава с каквото си иска, разхожда се по света и мисли разни неща. Естествено, така човек се пенсионира с 5 години по-късно, но според него това е доста по-печеливша стратегия. От цялата лекция най-силно впечатление ми направи твърдението на Sagmeister, че всичко което е реализирал през седемте години след първия си Sabbatical го е планирал именно през едната година на почивка.
Планът “Kакво искам да получа от моя творчески отдих?” беше следният:
- Да подобря презентационните си умения
- Да подобря комуникационните си умения
- Да изляза малко от IT средата и да се запозная с други хора
Реално, това което получих за сега е:
- Наблегнах на развитие на soft-skills. Програмиране се учи с книги, но “софт” уменията – не! Все още живеем сред хора, а не машини и това е доста важно
- Научих доста за психологията и поведението на хората
- Участвах в студентска компания и понаучих разни неща за предприемачеството и бизнеса
- Промених си мнението, че HR-ите, финансистите, икономистите, занимаващите се с маркетинг и PR са хора, от които няма смисъл
- Разбрах, че преди да реализирам някаква идея трябва първо да проуча дали някой друг освен мен дава 5 пари за тази идея. Ако не – просто да я отхвърля
- Излязох от IT средата и завързах контакти с доста различни от мен хора
- Наблюдавах работата в различни не-IT екипи и вазимоотношението между хората в тях
- Повиших си академичния успех на отличен – 5.51 (не се смейте, гимназията завърших с 5.49 :-D)
- Набелязах си магистратура в чужбина и си подготвих нужните документи
- Престанах изкуствено да се ограничавам да пиша само за програмиране и технологии в блога си
- Пътувах и се забавлявах до колкото можах
Не постигнах напълно нещата, които си бях набелязал в началото на “творческия отпуск”, но пък развих малко знания в една камара други области и сега имам малко по-различно възприятие как е устроен света. В крайна сметка вече знам какво искам да работя/уча до 2013 година и сега единственото, което трябва да направя е да следвам плана. Определено си заслужава няколко пъти в живота си човек да спре и да се огледа, да види какво се случва в света, да помисли по правилния път ли крачи и какво още може да набере от дървото на живота.
Препоръчвам ти го. Спри и се огледай!
« Previous Page — Next Page »
Follow me…
