Този екзистенциален въпрос ме мъчеше вече няколко години – от както за първи път закарах колата да й прегледат окачването и естествено монтьора “намери” проблем в едната от двете “биалети”. Наскоро в един сервиз пак ми казаха, че са за смяна – този път и двете. Смениха ги, а аз все още незнаех какво са тези мистични “биалети”. По автофорумите има разни обяснения, даже и снимки, които не вършат работа за човек, който предимно кара кола, а не изучава устройството й.
Ясно беше, че трябва да се докопам до дефиницията на този термин в Wikipedia, но как при положение, че превода на “биалета” на английски не е “bialet” или сходен?! Както и да е след обстойно преглеждане и google-ване на различни чаркове от предното окачване на автомобила разбрах, че биалета на английски значи “sway bar drop link”/”anti roll bar drop link”.
Логичният въпрос е какво е антирол бар? Краткия отговор е: “лост, чиито краища са свързани с предното (задното) ляво и дясно окачване на колелата”. Ако тази система липсва и колата например завие наляво, дясната й страна се накланя надолу, а лявата нагоре – системата предотвратява точно това накланяне в някаква степен (не напълно) и за това се казва anti-roll. Когато “anti-roll” системата е налична и колата например завие наляво, “лостовата работа” (както казваше Кро), която се извършва от дясното колело притиска лявото колело също надолу. Тогава и двете колела са приблизително еднакво притиснати към земята и не се получава голямо накланяне на шасито. Така се печели по-добро управление на колата в завоите, като се предотвратява недозавиването (understeering).
Според схемата, която взех от http://www.ukcar.com/features/tech/suspension/antiroll.htm биалетите са “Anti-roll bar link arm” и свързват окачването с лоста на антирол бара. Самите биалети са много сходни с човешка става в краищата си – имат гъвкава връзка и предполагам, че точно тe се износват и са причината за посещения в сервиза (хубавите ни пътища помагат също доста).
Пиша Ви това тревожно писмо, за да ви информирам, че си губите времето като президент на САЩ. Срамота е, човек като Вас да похабява таланта си в управление на държава със значително по-нисък стандарт на живот от този у нас – България. По-долу съм изложил няколко примера от българската действителност.
Г-н Президент, нашите служители от НАП пътуват с хеликоптери на работа. Вие можете ли да се похвалите с нещо подобно, а? Освен това до един са любители фотографи. Даже дочух, че от догодина ще им купим и една-две космически совалки (от излишъка в бюджета), защото от космоса можело да се правят по-хубави снимки.
Дъщерите на нашите магистрати живеят в къщи, които са големи поне колкото Вашата и при това – ново строителство! А Вие какво? На 50 годините сте, живеете в 200 годишна порутина, пред пенсия сте и се чудите как да вържете двата края. Е, това живот ли е? Тук – в България, 25 годишните девойки живеят в по-големи палати от вашия и управляват фирми, а не си губят времето като Вас.
Стандартът на живот в България е толкова висок, че общините считат повечето висши съдии за бедни и “крайно нуждаещи се” и им отстъпват парцели с право на строеж край морето. Е, вие Ваш’то море го напълнихте с петрол, така че Ви разбирам защо не искате да си правите вили там, но все пак – помислете по-сериозно над социалната си политика. Нещо стабилно й куца!
През изминалата година правителството ни направи сериозни съкращения и оптимизации в администрацията, благодарение на които българските държавни служители успяха да съберат някой лев и да си заформят скромни жилищни квартали, които във Вашата страна наричате “Ориндж Каунти” и “Бевърли Хилс”. Чувал съм, че при Вас само холивудските звезди и богаташите могат да си позволят подобен живот… при нас това е съвсем нормално явление за почти всеки съвестен държавен чиновник. Например – митничар.
Българската държава е толкова добра към гражданите си, че дори не им изисква разрешително за строеж, когато поискат да си направят вила край някой язовир с подземни гаражи за скутери. Разбирате ли, г-н Президент, средностатистическият българин обича да кара скутери и е срамота да няма и гараж, в който да си ги паркира. А Вие, г-н Президент, обичате ли да карате скутери в язовири?
Надявам се сериозно да обмислите поканата ми и дано това писмото Ви намери в добро здраве… а ако не ви намери в добро здраве, елате при нас – България е държавата с най-доброто здравеопазване в света – ще се погрижим за Вас!
Напуснах работа преди година поради една дузина причини и нито една от тях не беше свързана със заплащане или условия на труд – напротив в тази част всичко беше повече от перфектно. Напуснах, защото бях започнал работа 3 месеца преди да започна да следвам и сега вече бях на прага да започна четвърти курс, без да съм бил и един ден безработен (свободен) студент. Накратко – не бях изживял много от студентския си живот като студент. Пропусках лекции, не бях на общежитие, не учех заедно с колеги, не излизах много с тях и точно заради това ми се искаше поне последната година да съм примерен студент и да живея малко по класическия студентски начин. Освен това имах да наваксвам с изборни, да се готвя за държавен и предпочетох да го направя на спокойствие.
Всъщност нещото, което наистина ме подтикна на тази стъпка беше един TED Talk от Stefan Sagmeister, в който той обясни една гениална концепция за творческия отпуск (Sabbatical) и свободното време.
Накратко неговата идея е да разпредели 5 години от пенсионната си възраст по равно във 40-те години трудова заетост, която има средно човек. Т.е. на всеки 7 години той спира да работи за една и през това време се занимава с каквото си иска, разхожда се по света и мисли разни неща. Естествено, така човек се пенсионира с 5 години по-късно, но според него това е доста по-печеливша стратегия. От цялата лекция най-силно впечатление ми направи твърдението на Sagmeister, че всичко което е реализирал през седемте години след първия си Sabbatical го е планирал именно през едната година на почивка.
Планът “Kакво искам да получа от моя творчески отдих?” беше следният:
Да подобря презентационните си умения
Да подобря комуникационните си умения
Да изляза малко от IT средата и да се запозная с други хора
Реално, това което получих за сега е:
Наблегнах на развитие на soft-skills. Програмиране се учи с книги, но “софт” уменията – не! Все още живеем сред хора, а не машини и това е доста важно
Научих доста за психологията и поведението на хората
Участвах в студентска компания и понаучих разни неща за предприемачеството и бизнеса
Промених си мнението, че HR-ите, финансистите, икономистите, занимаващите се с маркетинг и PR са хора, от които няма смисъл
Разбрах, че преди да реализирам някаква идея трябва първо да проуча дали някой друг освен мен дава 5 пари за тази идея. Ако не – просто да я отхвърля
Излязох от IT средата и завързах контакти с доста различни от мен хора
Наблюдавах работата в различни не-IT екипи и вазимоотношението между хората в тях
Повиших си академичния успех на отличен – 5.51 (не се смейте, гимназията завърших с 5.49 :-D)
Набелязах си магистратура в чужбина и си подготвих нужните документи
Престанах изкуствено да се ограничавам да пиша само за програмиране и технологии в блога си
Пътувах и се забавлявах до колкото можах
Не постигнах напълно нещата, които си бях набелязал в началото на “творческия отпуск”, но пък развих малко знания в една камара други области и сега имам малко по-различно възприятие как е устроен света. В крайна сметка вече знам какво искам да работя/уча до 2013 година и сега единственото, което трябва да направя е да следвам плана. Определено си заслужава няколко пъти в живота си човек да спре и да се огледа, да види какво се случва в света, да помисли по правилния път ли крачи и какво още може да набере от дървото на живота.
От скромния си житейски (23 годишен) опит мога да заявя най-искрено, че България е страната на неограничените глупости. И освен ако не сте неограничен глупак не мисля, че трябва да изживеете остатъка от живота си тук. Ако искате спрете да четете тук, защото нататък става още по-неприятно.
Защо не бива да работим в България?
Аз имам 3 години трудов стаж като софтуерен разработчик и от близо година не работя. Не се оплаквам – ям си спестяванията и правя стратегии за бъдещето си. През тези 3-4 години съм работил в интернационални екипи и съм видял не малко. Бил съм на около 7 интервюта, някои успешни, други – пълен провал. Естествено на тези интервюта от първа ръка съм научавал с какво се занимава дадената фирма и съм слушал не малко предложения и оферти, както и достоверна информация от колеги за дадени фирми. Въз основа на цялото това количество данни вече тотално се отказах от идеята да работя в България.
Отказах се, защото тук има 3 неща, с които не мога да се примиря:
1. Потенциалните работодатели винаги питат колко пари искаш, а не колко пари ти предлагат. Да не би да се минат да ти дадът повече, или пък да ги разнасяш по форумите колко малко са ти предложили.
2. Стандартът на живот в България е нисък и заплатите също.
3. Повечето български IT фирми, не са нито български, нито фирми – те са едни големи фЕрми, в които се разработват чужди идеи и концепции – измислени в чужди държави за чужди пазари. Тук няма отдели по маркетинг, продажби, рисърч или продуктов – само някой по веригата, който контролира фЕрмата от програмисти. Нормално е за един млад и амбициозен човек да е изпълнен с идеи за иновации, но кой може да го чуе… дори да му открадне идеят?! Никой не се интересува – всеки чака да вземе заплата и не поглежда встрани. Поощряват се послушните и изпълнителните, а не мислещите.
Защо не бива да учим в България?
В цивилизованите страни образованието е цел, за която хората са готови да правят хиляди жертви, да теглят заеми, да се лишават – себе си и семействата си. Образованието е цел, защото то дава път в живота, дава възможности за професионално развитие и разбира се по-добре платена работа.
В България е обратното. Образованието е просто диплома. Работодателите не се напрягат да видят какво си учил, а студентите не се напрягат да учат. Не се напрягат да учат, защото образованието тук е средство, но не за по-добра работа или кариера, а просто за някаква работа – каквато и да е. Това е съвсем нормално, защото просто в България РАБОТА НЯМА! Тук не се произвежда нищо, няма заводи, няма икономика… само туристи и хотели. Естествено и на бизнеса не му трябват кадърни специалисти, а просто хора, които да действат без да мислят много-много.
Най-големият бич на българското висше образование не е липсата на пари или липсата на кадърни преподаватели – такива се намират. Най-големият бич са апатичните студенти. Това го разбрах още като първокурсник, но сега вече съм кандидат магистър, минаха 4 години и уж трябваше да останат само хората, които искат да имат академично развитие и са ентусиасти. Нищо подобно. Останаха хора, които искат да работят някъде, да карат кола на старо, да взимат някакви пари и да ги изпиват в студентски град. Хора, които са записали “нещо”, които не се интересуват особено от това “нещо” и искат само диплома. Хора, които като чуят за екипна работа или проект правят асоциация за “как да накараме друг да направи проекта вместо нас, но и ние да оберем част от лаврите”, хора които искат да си вземат изпита без значение с каква оценка, хора които демотивират колегите си. Това е тъжната реалност. Ами останалите… те заминаха да учат в чужбина, явно осъзнали преди мен за какво иде реч в българската Алма матер.
Защо не бива да живеем в България?
Няма да ви обяснявам защо не бива да се живее в България, всеки си има собствени причини “за” или “против” животът тук. И все пак едва ли има човек, който да се съгласи, че в България стандартът на живот е добър… дори приемлив. Само помислете какво ви предлага животът в България – кола на старо, дупки по улиците, прах и мърсотия, няма болници, няма дори свестен градски транспорт. И това е само една много малка част от цялата картинка.
И ако си мислите, че тези неща се оправят малко по малко, то аз не мисля така. Не и след като днес по обяд докато пресичах на ПЕШЕХОДНА пътека пред УЧИЛИЩЕ, на броени метри от МОЛ, един пе*ераст с черно старо ауди за една бройка не ме сгази – нарочно. И не става въпрос, че не е успял да спре – той просто тръгна от място, опита се да ме бутне и ми каза, че трябвало да пресичам по-бързо. Аз вървя по-бързо от повечето софиянци и пресичам по-внимателно, от който и да е ученик (потенциална жертва) и пак за една бройка да се кача на предния капак на един нещастник. Съжалявам само, че не спря да ме чуе колко хубави неща казах за майка му. Това беше последната капка. Не искам да карам кола на старо, не искам да живея в мърсотия и простотия.
Никога не съм си мечтал за такова ежедневие, не мисля и че го заслужавам и докато съм жив ще се опитвам всячески да бягам от такива “места” като България.
Странно е как българинът не обича да плаща за здравеопазване и пенсии, но си плаща сметката за телефон, която често е доста повече от осигурителната вноската. И докато за здравеопазване уж няма пари, то за мобилните услуги би трябвало да има достатъчно… уж. Някак си обаче услугите на операторите не са на нужното ниво и свидетелство за това са купищата статии, които се изписаха през последните няколко седмици по адрес на М-тел.
М-тел
Не съм абонат на М-тел и едва ли някога ще бъда, защото този оператор е царят на курвенските номерца:
Прекратяване на договр при М-тел става само със заявление един месец преди приключването му, иначе се подновява автоматично за една година. Това явно е евтин селски номер да изцедиме абоната за още 12 месеца. Както се казва – един миг невнимание и после още 12 месеца М-тел.
М-телският Loop – това за мен си е възрастова дескриминация, защото ако си над 26 не можеш да влезеш в клуба на “готЯните”.
Планове с безплатни минути към М-тел, но не и към останалите оператори. Не знам още колко време им трябва на М-телци, да се сетят че има още 2 оператора и доста хора са им абонати вече.
На Bestr му пристигнаха 3 фактури за по 80-100 лева докато е бил в Румъния, без да използва телефона си (без трафик на данни, без обаждания).
Една колежка изгоря със сметка за над 100 лева заради 2-3 обаждания от Сърбия за по няколко минути. Цената на минута е била по 7 лева!
Невъзможност на клиентите на М-тел да платят сметките си заради нов CRM. Куриозното е че неплатените телефони се спират най-нагло от оператора, въпреки че вината си е на М-тел.
Придобиване на “Мегалан” и “Спектрум Нет”, с което фактически се монополизира пазара на LAN доставчиците в София.
Спам СМС-и за игри и промоции, като някои от тях се плащат от абонатите – наглост!
Проблеми с пренос на номера.
Концерти с Енрике Иглесиас и други нелепи PR изяви (пред НДК), таргетирани към 12-15 годишните и дразнещи хората засегнати в по-горните 9 точки.
Глобул
Сега нека поговорим за оператора, с който имах вземане-даване повече от 3 години – Глобул. Глобул (като комунизма) е едно недоносче. Недоносче е защото води много агресивна политика към хората – клиенти или не.
След като изтече едногодишният ми договор към Глобул, в продължение на 2 години при всяко плащане на сметката си губих нерви и време в слушане на излияния за нови абонаментни планове, каталози с апарати и оферти. Първите 6 месеца от тези 2 години се правех, че ми е интересно, но след това почнаха до такава степен да ме дразнят тъпите им касиерки, че просто влизах в магазина и им казвах “Договорът ми е изтекъл, не искам да го подновявам! Не ме занимавайте с оферти и глупости! Просто искам да си платя сметката!”. Ефект от това почти нямаше, всеки път касиерката си изпяваше песента и ме умоляваше да подпиша нов договор… докато накрая им теглих една майна.
Теглих им една майна декемрви 2008г., защото нямаха абонаментни планове с безплатен трафик на данни и безплатни минути към всички оператори, а цената на мегабайт беше 2.40 лева! При другите оператори цената беше сходна, но те поне имаха абонаменти планове с трафик.
Докато се разправях в офиса им, че не ги ‘ща вече и минавам на Вивател, ме накараха да говоря с оператор и да обясня защо искам да прекратя договора си с тях и да ида при Вивател. Аз отказах да давам обяснения, но след около 2 минути нагло настояване от страна на оператора реших да му кажа, че нямат план какъвто аз искам – с пакет трафик и пакет минути към всички оператори. В отговор на това аз получих един куп увъртания и калкулации, как правя огромна грешка като се отървавам от тях. Толкова нагло и агресивно поведение получих от тези боклуци, че искрено се надявам да фалират!
След като престанах да бъда абонат на Глобул, един ден направих грешка да вляза в Германос и да разгледам телефони и лаптопи. Една от продавачките почна да ми показва телефони и да ми казва как трябвало да им стана абонат, защото щели да са по-евтини с договор отколкото да си купя само апарата. След като й обясних, че вече съм скъсал окончателно с Глобул, в изблик на отчаяние тя направи най-глупавото изказване, което бях чувал:
“Ама сега виждате ли ги тези лаптопи. Даже и да искате не може да си ги купите, защото не сте абонат на Глобул. Продаваме ги само на абонати!” – каза тя като сочеше няколко лаптопа, които ги има даже и в Техномаркет, морално остарели и скъпи.
“Хах, е щом е така явно никога няма да имам лаптоп.” – отвърнах й аз и повече не стъпих в Германос.
Спам СМС-и, които все пак може да се спрат.
Виваком
За финал да ви разкажа за двете години, през които съм абонат на Виваком. Виваком, ако не друго, поне не се опитват да се правят на по-големи умници и разбирачи от мен – клиентът им. Нали си спомняте – клиентът винаги има право, а при М-тел и Глобул е обратното. Какви са кусурите на Виваком:
Слаба 3G мрежа. Като мръднеш от по-големите населени места даже и EDGE-ът се губи.
Абонаментните им планове не поевтиняват и вече не са достатъчно конкурентни на другите оператори.
Спам СМС-и, за които в началото нямаха възможност за спиране, но в последствие направиха опция за прекратяването им.
Други оплаквания нямам, не съм срещал проблеми със сметки, не съм получавал нагло и агресивно отношение, въпреки че и тук съм с изтекъл вече договор. Мога да кажа, че съм доволен за сега (не че имам алтернатива, де) и даже препоръчвам Виваком на изпатилите си от М-тел и Глобул.
Българските мобилни оператори са свикнали да си разиграват коня както им скимне и трябва да се научат, че докато клиента плаща – той ще поръчваме музиката, а не те. Ако сте изпитали на гърба си други неволи може да пишете един коментар тук или на КЗП… или най-добре – теглете една майна на оператора си 😉
P.S. Ако сте решили да звъните до български мобилен номер през Skype (Skype out), по-добре звъннете на някой приятел в Ботсвана – по-евтино е.
Спомням си, че като малък играех една забавна игра наречена Perestroika на архаичната 386-ца, която имах тогава. Играта започваше с лика на чичко Горбачов и целта в нея беше да преведеш една зелена жаба от единия край на едно езеро до другия, като стъпваш по малки зелени островчета и избягваш едни червени жаби, наречени Бюрократи.
Тогава още нямаше Google или интернет и многократните ми въпроси към баща ми, какво значи перестройка и какво е Бюрократ оставаха без задоволителен (разбираем за дете) отговор. Много години по-късно все още не знам какво е перестройка, но вече ясно осъзнавам какво е Бюрократ. Бюрократът е едно животно, което е доведено на този свят с едничката цел да ти унищожи свободното/несвободното време, да бъде от полза на себе си, а не на теб и да съкрати живота ти колкото може.
Сблъсъците ми с държавната администрация не са толкова много, но за сметка на това мога да ви разкажа как стоят нещата в милата ни Алма матер.
Влязох във ФМИ през 2006г. и първият ми сблъсък със Бюрократичната система беше един претоварен и неработещ сайт, от който да следя класирането си. “Сигурно сайтът е правен от Сименс”, казах си аз и търпеливо изчаках няколко часа страничката да заработи. След като се класирах отидох във ФМИ да се запиша. Записването представлява една дълга опашка, сравнима единствено с опашките за хляб през 97-ма година. “Е, веднъж се записва човек”, казах си аз преди да разбера, че това се повтаря всеки семестър. Всъщност опашките са две – една за плащане на такса и една за биене на печат в книжката. Разбира се, таксата може да се плати по банков път, но биенето на печат всеки семестър си остава. Никой незнае защо е нужна семестриална заверка, а не годишна при положение, че 99.9% от студентите си изкарват двата семестъра в годината. И така 2 пъти в годината, 8 пъти за цялото следване се редя на едни и същи опашки, за един печат (плащането на самата такса вече става дори и online).
Един от колосалните “online-бюрократ” успехи на университета е информационната системата СУСИ – https://susi.uni-sofia.bg/. Тя е един своеобразен тест за интелигентност и обикновено човек се научава да я ползва към края на 3-ти курс. Един от feature-ите й е записване на изборен курс. Но само записване! Ако искате да прочетете, анотация, кой го води, или друга информация, трябва да дълбаете из сайта на ФМИ, въпреки че има такова поле за информация – то седи празно.
Освен това, явно все още Бюрократите си мислят, че трябва да им се “молим”, когато искаме да се явим на конкурсен изпит за магистратура. Явно 30 лева такса за явяване не им стигат и искат да им се молим с Молба, вместо Заявление. И на кого и за какво се молим?! Моля ви, милостиви Бюрократи, вземете ми 30 лева и ме допуснете до изпит… моля.
И все пак инспекторките от 111 стая на ФМИ са далеч над нивото на лелките от еРектората!
Малко след като завърших ФМИ ми се наложи да си преведа академична справка на английски език. Оказа се, че ФМИ няма право да издава документи на друг език освен български – това е добре, защото е крайно време западните и източните университети да научат български език, не ги е срам! Упътиха ме към еРектората – там само се правили преводи. Сградата е голяма и хубава, с много кабинети за Бюрократи и даже с цял салон с касиерки. Лошото е че от салона с касиерки само една обслужва клиенти, а офисите с Бюрократи имат много странно приемно време.
Разкарване 1: Оказа се че документи за преводи се приемат и взимат само в понеделник, четвъртък, при новолуние и слънчево затъмнение. Е, в този ден нямаше новолуние, уви.
Разкарване 2: Кой да знае, че през август месец в еРектората се прави ремонт и офисите са пръснати из цялата сграда. Отгоре на всичко нито охраната, нито касиерките знаят къде точно. Карта или някакво упътване е немислимо да се сложи – все пак Бюрокрацията не бива да е от полза на човека. Когато разбрах къде се намира отделът, който ми трябва, се оказа че даже няма табелка на вратата, пък камоли работно време. Когато пък влязох и обясних за какво идвам ми казаха, че лелките които правят преводи (а.к.а. Отдел Преводи) са в отпуска целия август.
Разкарване 3: Вече е септември и отидох в правилния ден и час (имаше новолуние) да си подам документа за превод. Офисите вече бяха на мястото си и сградата изобилстваше от отпочинали и весели Бюрократи. След известен брой питания най-накрая се добрах до правилния кабинет на началник отден студенти. Този кабинет ще остане единствения ми спомен от следването ми. На този кабинет няма работно време, няма списък на извършвани дейности и услуги. Когато попитах защо не си сложат поне работно време, началничката ми заяви, че нямала право да лепи нищо по вратата и ме изгледа сърдито, едва ли не съм я напсувал на майка. Явно трябва да хвърлямe боб за да разберем кога работят и кога почиват.
Разкарване 4: Една седмица по-късно (както ме инструктира Бюрократката) се явявам рано сутринта отново в същия кабинет.
– Добър ден, идвам да получа превод.
– Ама днес е сряда… (следват няколко секунди мълчание ) …а не, четвъртък е… ама преводите стават следобяд, не ви ли казах.
– Мама ви д****, ш****а….
Това последното не го казах, въпреки че след близо месец търпеливо чакане и съобразяване с Бюрократичните им прищевки бях в пълното си право. Историята не свършва до тук, защото ме очаква пето (надявам се последно) разкарване до стаята без работен график, която поглъща време както черна дупка поглъща фотони, но мисля че е достатъчно, за да се убедите, че “надежда тука всяка оставете” е по-подходящо за тези порти.
Гадното е, че след като умреш в играта (а ти умираш рано или късно), бюрократите най-нагло танцуват ча-ча-ча на гроба ти. Все едно са всесилни и ти трябва да си щастлив, че някой изобщо те е погледнал и ти е отделил частица от безценното си време. Имам чувството, че това е наследството от 50 години социализъм и 500 години турски сериали – време на безвремие. Е, кой нормален човек иска да живее така?!
Успех на всички, които имат желание да следват в България – заредете се с много търпение!
Част I – Профил на креационистите и еволюционистите
Дали светът какъвто го познаваме е създаден или еволюирал? Този въпрос вълнува всеки. Ясен отговор естествено няма, но и въпросът не е много ясен ;-). Факт е обаче, че креационистите и любителите на еволюционната теория хич не се долюбват, което е напълно естествено за конфликтната човешка природа. Ако сте гледали някой документален филм по темата сте забелязали, че креационистите имат един фанатизиран поглед и начин на говорене. Фанатизмът е характерен за всеки, който е част от колектив с единни строги правила и норми. Когато хората са в група те се привързват емоционално към нея, стават доста по-смели и върло защитават законите й. Това поведение е познато още като “стадно” и едва ли някога ще се отървем от него. Еволюционистите от друга страна, не се пречисляват към колектив, или поне не към религиозен такъв. Поради тази причина те не трябва да споделят общо мнение със “стадото”, критични са и биха подложили на съмнение, дори и думите на техни съмишленици. От всичките тези неща, които прочетохте до тук, реално най-важното е че креационистите се водят от емоции, а защитниците на еволюцията от критичност и рационалност. Важно е да се отбележи и че не е нужно човек да е креационист или пък еволюционист, за да е религиозен или вярващ!
Част II – Каква е ситуацията у нас
В България думата креационизъм е доста по-непозната, отколкото в Америка. Тук този род спорове се пораждат по-рядко и по-незабелязано, главно защото българите сме доста толерантентен народ и по нашите земи актуалните спорове се свеждат до Левски – ЦСКА. И все пак, в общия случай ако човек е вярващ, ходи на църква и спазва религиозния календар е почти сигурно, че ще защитава божественото начало, тъй като е изцяло обвързан с религиозната група и правилата й. България, обаче е модерна и развиваща се страна (поне така твърдят хората 🙂 ) и като всяка такава има два показателя, които нарастват – броя на образованите хора и степента на индивидуалност. Колкото по-висока степен на индивидуалност и по-качествено образование получава човек, толкова по-критичен става, а критичността не е характерна за креационистите.
Част III – В какво да вярвам когато порасна
В предните части не споменах най-важния фактор, който обуславя в какво да вярва човек – семейството. Семейството дава първите възгледи и възприятия на детето относно света и колкото и добро образование да получава подрастващият, семейството е способно да формира дадено мнение и вярвания в него извън способностите на критичното мислене. За това приказките, че човек е свободен сам да избира са бутафорни и се съмнявам, че човек може “сам” да избере дори какъв цвят кола да си купи. След като изяснихме двата най-важни фактора – образованието и семейството и че те формират пътя ни, остана само да разберем, защо в България спорът “Креационизъм – Еволюционизъм” не е толкова силно изразен, колкото в САЩ например. Отговорът е прост – в САЩ има силни църковни общоности, със силно религиозни семейства, които не толерират някой да не спазва буквата на закона (библията), докато в България нямаме такива общности (освен помаците от Рибново) и повечето семейства много рядко следват буква по буква църковните повели и канони.
Част IV – Развръзката
Ако още не сте се отказали да четете, но все пак се питате какъв е смисълa на тази статия, ето и отговора – да вярваш в Бог не е нещо примитивно или глупаво, но да вярваш, че животът на Земята е възникнал преди 6000 години и да не възприемаш чуждите факти и доказателства е! Глупаво е да се инатиш и да защитаваш изгубени каузи, само защото някъде пише така или някой ти го е набил в главата като малък! Примитивно е хората да са лековерни и нерационални! Човек има правото да вярва в съдба, карма, провидение, нещо което е вътре в него, над него или под него, но не бива да следва сляпо книги, истории или чужди проповеди, когато те нямат смисъл и звучат нелепо!
Тенденцията е света да става все по-глобално село, все по-модерен, все по-индивидуалистичен и все повече хора да имат достъп до светско образование… както казва еволюцията – “накрая ще останат само нещата, които не са пълен bullshit”.
Този екзистенциален въпрос ме мъчеше вече няколко години – от както за първи път закарах колата да й прегледат окачването и естествено монтьора “намери” проблем в едната от двете “биалети”. Наскоро в един сервиз пак ми казаха, че са за смяна – този път и двете. Смениха ги, а аз все още незнаех какво са тези мистични “биалети”. По автофорумите има разни обяснения, даже и снимки, които не вършат работа за човек, който предимно кара кола, а не изучава устройството й.
Follow me…
