Krilleeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeh 😀
Jan 03 2012
Прах при прахта…
Всички лаптопи, които съм имал за сега винаги са давали фира година след като ги ползвам. И все по един и същ начин – вентилатора им започва да трака. А започва да трака, защото е пълен с прах и иска смазване.
Вероятно не съм сам на света с този проблем. Даже мисля, че е доста често срещан и не разбирам защо все още трябва да разглобя всичко, което може да се разглоби, за да почистя и смажа една перка.
Ето и резултата от оставяне на лаптопа ви върху легло, дивани и мебели като цяло:
Една топка прах, която седи на изхода на вентилацията.
Хубавото от цялата история е, че успях да го сглобя и даже изглежда, че работи след като мога да напиша цяла статия от него 🙂
Dec 07 2011
Network of Things
50 000 000 000
Ако преди 20 години малко хора са си представяли, че от WWW ще произлезе нещо огромно и ако преди 10 години малко хора са си представяли, че ще браузват интернет от телефоните си, то не е трудно да си представим колко малко хора си представят, че след 20 години хладилниците и пералните ни ще си комуникират по между си.
Ериксън се опитва да натрапи тази идея:
И най-вероятно това ще се случи.
2050 година, 50 милиарда устройства свързани в мрежа, 10% от общия трафик на данни ще е генериран от хора (останалото от машини), експоненциален ръст на обмена на данни всяка година, хладилникът и пералнята ви си говорят… think about it.
В момента естествено сме относително далеч от това. Bandwidth-a още е много малък, за да може това да се реализира.
LTE
Long Term Evolution или алтернатива на WiMax за 4G свързаност. Пълен дуплекс с времеделене (time-division) – два канала за пренос на данни вървящи паралелно, 300Mbit/s down-link.
Първият 4G базиран на LTE е баш в Швеция, оператора се казва Telia… и кой друг освен Ериксън може да е изработил мрежата им :).
Btw, ако спрете клипчето на 1:01 минута, ще видите че това на екрана е media player… it’s ALL LIES!
Battery
Другата голяма спънка да не се замеряме с 4G телефони в момента са батериите. Скоростния обмен на данни харчи ток. Доста ток.
За това и няма много телефони, които да са с 4G… но скоро идват – Samsung Galaxy S2 LTE … в Швеция. В Бг не знам.
Батериите зависят от химиците. Ако сте химик, моля, побързайте да направите някоя по-сносна батерия 😀
Това са парчетата от пъзела. Бъдещето звучи яко, а 😉
Nov 22 2011
Нуждата от многоядрени процесори
Част I
Защо аджеба имаме многоядрени процесори в стандартните персонални компютри?
Не е защото програмите са супер добри в изпълнението на паралелни задачи. Програмите в обикновените компютри не са добри в изпълнението на паралелни задачи, защото хората, които ги пишат рядко измислят паралелни алгоритми за решаването на даден проблем.
Да вземем например процесор с 64 ядра. Всъщност дори и с 64 ядра… имаме 1 шина (северния мост), за достъп до паметта. Как 64 ядра могат ефективно да пишат и четата от паметта? Да не говорим за кеш кохийранс и потенциалните проблеми породени от false sharing-a.
Проблемът на многоядрените процесори са хората-мислещи-последователно-вместо-паралелно-защото-така-са-свикнали и достъпът до споделени ресурси. 64 ядра vs. една памет, един кеш, един кернел… и още много неща, които са по едно. Как 64 неща могат да работят ефективно с едно нещо едновремено и да са в синхрон – това е проблемът.
Защо нямаме едно ядро, което да върви на 64*3GHz?
Много уместен въпрос! Процесор с честота 192GHz звучи като решение на изначалния проблем – Защо да не си караме с едноядрен процесор на супер висока честота?
well…
- Скоростта на светлината във вакуум е ~300 000 000 м/сек.
- 192GHz са 192 000 000 000 такта в секунда
Простата сметка 300 000 000 / 192 000 000 000 = 1.5mm , показва че този процесор трябва да е голям около 1 милиметър (кв., куб.), за да може часовникът да разпространи сигнала си в него 192 милиарда пъти в секунда… и това са някакви груби, половинчати сметки. Това, което се опитвам да ви накарам да осъзнаете е че:
- Не може да поберете процесор в такова пространство.
- Ако поберете процесор в такова пространство ще ви трябва нещо по-студено от течен азот за да го охладите. Ще ви трябва и малка електроцентралка, за да го захраните.
- Ако успеете да намерите нещо по-бързо от светлината… good for you!
Част II
Единственият начин да имаме повече изчислителна мощ със сегашните закони на физиката е като имаме повече изчислителни устройства, които работят паралелно. За това си купувате 2-4-8 ядрени процесори на ниска честота (2 GHz).
Но един процес винаги върви на едно ядро – т.е. ако имате един единствен процес и искате да върви бързо, тогава ви трябва едно единствено ядро на висока честота (4 GHz например, вместо 2GHz). Това е миниатюрна частичка от един друг голям проблем – Ако имате програма, която изчислява някакъв резултат за X секунди на процесор с 1 ядро, нямате гаранция че ако пуснете програмата на процесор с 8 ядра със същата честота, тя ще върви 8 пъти по-бързо. Нещо повече, вашата програма може да върви дори по-бавно от колкото на 4 ядра. Т.е. вашият софтуер може да не се скалира добре върху многоядрена архитектура.
Това е като да си хирург в 13-ти век… взимаш някакъв труп и пориш, и изучаваш, и не разбираш, и си блъскаш главата… и след 100-200 години вече всичко е ясно и човечеството вече знае как работи човешкото тяло.
Ние сме в 13-ти век 🙂
Sep 27 2011
Циганите на сапун!
Ха-ха! Излъгахте се да кликнете на статията и сега ще четете!
Няма да правя обширен коментар на това, което се случва в последните дни, защото вече има над 9000 такива в мрежата. Ще кажа само няколко неща:
1. Паленето на имущество от разгневена тълпа с вили и факли е демоде… беше интересно през средата на 15-ти век. Както и паленето на вещици.
2. Ултрасите са наркомани и боклуци – нещо като онези “англичани”, които палиха Лондон, но те поне носеха маркови анцузи Adidas (официален спонсор на първенството по подпалвачество).
3. Хората не се раждат расисти, а стават такива. Това, че съществуват много крадливи мангали, не значи че всички цигани или турци или българи са такива, но някак си е по-лесно да набиеш един циганин на улицата отколкото да набиеш един полицай, следовател или съдя, който не е вкарал крадливия мангал в затвора и не си е свършил работата.
4. Запалете всички онези институции, които не си вършат работата, заради които има образи като “цар Киро” и заради, които хората ще почнат да се избиват един-другиго скоро. Насилието ражда насилие, за това поне да е насочено към истинския корен на проблема.
5. Ако има едно нещо, което трябва да се промени, и то веднага, това е образователната система. Хора, които стават студенти с двойки на кандидат студентските изпити нямат място в университетите. Не може учениците да излизат от училищата без да владеят английски поне на основно ниво. Стъпка по стъпка се приближаваме до нивото на повечето африкански държави.. но за разлика от тях, нашето население не говори френски или английски свободно. И не живеем в затворена икономика вече, че да не ни пука дали ще се разбираме с чужденците.
6. Трябват ни компании, които създават технологии. Няма нужда да са високи технологии. Ако ще да правят резервни части за Опели пак е нещо. Няма как да оцелеем само от туризъм или от земеделие – няма. Няма как да оцелеем и само с рекламаджии, маркетингови експерти и икономисти. За съжаление нямаме и залежи от петрол… само шистов газ. За това трябва да произвеждаме нещо, което физически да може да се пипне и да има стойност, за да може да се продаде и да се получат пари за него. Така работи света.
7. Много е важно бизнеса да преподава в университетите. До там сме я докарали, че академичната общност и бизнеса нямат нищо общо. По-добре да се даде възможност на няколко компании да разработят свои учебни програми, които да се преподават в университетите и поне студентите като завършат ще знаят, къде ще работят и с какво ще се занимават. Съжалявам, но нямаме място за научен развой вече, защото БАН и бизнеса се движат в различни посоки, когато се стигне до развойна дейност. Може би и международните компании ще се поинтересуват от нас като видят, че ще могат да подготвят бъдещите си кадри, а не просто да получават някакви хора с дипломи и съмнителни знания.
Това искам да кажа. Забравете за здравеопазване и пенсионно осигуряване. Не ни се получава да правим нещата паралелно. Дайте поне да направим образованието ефективно, защото без добро образование и технологии не се различаваме особено много от повечето африкански държави…. освен с това че не говорим английски.
Apr 09 2011
Дълго въведение в транспортната схема на Щутгарт
Седнах да я пиша тази статия и се оказа, че не е толкова просто…
Градският транспорт във всеки по-голям немски град включва 3 неща – S-Bahn, U-Bahn и Автобуси. Две от тези неща са влакове… познайте кои?! 😀
За 5 години в Немската гимназия не успях да доловя дебелата разлика между двата вида железопътен транспорт – S-Bahn и U-Bahn, но ето какво научих тук за 2 месеца.
S-Bahn
S-Bahn представляват дълги композиции, които транспортират голяма част от населението от покрайнините към центъра и обратно. Те минават по-рядко и обслужват много по-дълъг маршрут отколкото U-Bahn. Дистанцията между спирките им е съизмерима с тази на Софийското метро и понякога в пъти повече. В Щутгарт има поне 6-7 такива линии, като се оперират от DB (немските железници). В центъра на града минават под земята, а в покрайнините са наземни. За сега не съм видял да минава контрола вътре :D. Понякога има свирещо-просещи улични музиканти. Работи до около 12 часа през нощта.
U-Bahn
Отново железница, но за разлика от S-Bahn, тази се движи предимно в централните части на града. За разлика от S-Bahn, влакчетата от U-Bahn са по-къси (2-4 мотриси) и минават по-често (на 10, 15, 20 минути в зависимост от натовареността). Целта им е да обслужват по-централните райони от града. Някои твърдят, че това е немският вариант на метрото и донякъде са прави. В Щутгарт обаче не е точно така, защото тези влакчета се движат както под земята така и на повърхността и освен това дистанцията между спирките (особено в центъра) е едва няколко стотин метра. Оперират се от локални транспортни компания – в Щутгарт тя е SSB. Има около 15 различни линии, кръстосващи първа и втора зона на града. Във вагоните има монтирани камери, контрольори минават по-често (2 пъти месечно :D) и няма музиканти. Работи до около 1 часа през нощта.
И двата вида железници спазват разписание. Релсовите им линии не се споделят и като цяло самите мотриси технически не са сходни, но някои от спирките им се засичат и така става лесно и удобно прекачването.
Транспортният възел
Сърцето на транспортния център в Щутгарт е централната гара. Тя е на 3 нива – наземно са обикновените пътнически влакове, които пътуват до други градове и т.н., първото подземно ниво обслужва 8 от 15-те U-Bahn влакчета на 4 перона (два перона за 3 от линиите и 2 перона за останалите 5) и следващото подземно ниво е за 6 от 7-те линии на S-Bahn. Та, сумарно това са една купчина влакове, с които може да отидете навсякъде.
В пиковите часове влакчетата се движат буквално едно след друго, като част от маршрутите им са удължени, за да се постигне максимален ефект.
Автобуси
Те не са особено интересни, а и не ги ползвам особено. В повечето случаи автобусите играят роля на свръзка към железниците. Всъщност единственото интересно нещо при тях е, че ако не натиснете бутона “Stop”, автобуса ще подмине следващата спирка. Да, автобусите спират само ако има хора на спирката или някой в автобуса желае да слезе, иначе просто си продължават по пътя. Това е извратената германска “високоефективност”.
Съществуват и нощни автобуси, които се движат през уйкенда с единствената цел да приберат пияните шваби обратно по домовете 🙂
Тук видях и първия автобус с хибриден двигател. Мисля, че беше с горивни клетки (и по-дълъг от тези на картинката).
Зониране
За разлика от София (който е два пъти по-голям град), Щутгарт е разделен на транспортни зони, които представляват концентрични окръжности, започващи от центъра на града и продължаващи навън. Първа зона е центърът на града, втора зона са по-близките предградия… нататък не знам какво следва, но вероятно са някакви прилежащи селца. Съответно цената на билета, който ще ползвате зависи от това колко зони преминавате. Освен това билетът за еднократно пътуване важи за пътуване в една посока в рамките на 2 часа. Т.е. ако сте тръгнали за някъде и трябва да смените 3 превозни средства не ви трябват 3 билета, а само един, който да е валиден за броя на зоните, които преминавате. И в Берлин беше така… сигурно и в София някой ден ще стане така.
Заключение
Градският транспорт е приятен и удобен за пътуване и като цяло е бърз… освен когато някой от синдикатите на DB не реши да стачкува и S-Bahn спре да работи за няколко часа. Сравнително по-чист е от софийския, но и тук спирките са пълни с фасове. Всъщност най-готиното нещо е, че във влаковете и автобусите има табла, които показват кои са предстоящите спирки и на какъв друг транспорт може да се прекачиш на тях. Това е добра идея.
За 5 години в Немската гимназия не успях да доловя дебелата разлика между тези 2 вида железопътен транспорт – S-Bahn и U-Bahn, но ето какво научих тук за 2 месеца.
S-Bahn представляват дълги композиции, които транспортират голяма част от населението от покрайнините към центъра и обратно. Те минават по-рядко и обслужват много по-дълъг маршрут отколкото U-Bahn. Дистанцията между спирките им е съизмерима с тази на Софийското метро или повече. За сега не съм видял да минава контрола вътре :D. Понякога има свирещо-просещи улични музиканти.
Next Page »
Follow me…
