От скромния си житейски (23 годишен) опит мога да заявя най-искрено, че България е страната на неограничените глупости. И освен ако не сте неограничен глупак не мисля, че трябва да изживеете остатъка от живота си тук. Ако искате спрете да четете тук, защото нататък става още по-неприятно.
Защо не бива да работим в България?
Аз имам 3 години трудов стаж като софтуерен разработчик и от близо година не работя. Не се оплаквам – ям си спестяванията и правя стратегии за бъдещето си. През тези 3-4 години съм работил в интернационални екипи и съм видял не малко. Бил съм на около 7 интервюта, някои успешни, други – пълен провал. Естествено на тези интервюта от първа ръка съм научавал с какво се занимава дадената фирма и съм слушал не малко предложения и оферти, както и достоверна информация от колеги за дадени фирми. Въз основа на цялото това количество данни вече тотално се отказах от идеята да работя в България.
Отказах се, защото тук има 3 неща, с които не мога да се примиря:
1. Потенциалните работодатели винаги питат колко пари искаш, а не колко пари ти предлагат. Да не би да се минат да ти дадът повече, или пък да ги разнасяш по форумите колко малко са ти предложили.
2. Стандартът на живот в България е нисък и заплатите също.
3. Повечето български IT фирми, не са нито български, нито фирми – те са едни големи фЕрми, в които се разработват чужди идеи и концепции – измислени в чужди държави за чужди пазари. Тук няма отдели по маркетинг, продажби, рисърч или продуктов – само някой по веригата, който контролира фЕрмата от програмисти. Нормално е за един млад и амбициозен човек да е изпълнен с идеи за иновации, но кой може да го чуе… дори да му открадне идеят?! Никой не се интересува – всеки чака да вземе заплата и не поглежда встрани. Поощряват се послушните и изпълнителните, а не мислещите.
Защо не бива да учим в България?
В цивилизованите страни образованието е цел, за която хората са готови да правят хиляди жертви, да теглят заеми, да се лишават – себе си и семействата си. Образованието е цел, защото то дава път в живота, дава възможности за професионално развитие и разбира се по-добре платена работа.
В България е обратното. Образованието е просто диплома. Работодателите не се напрягат да видят какво си учил, а студентите не се напрягат да учат. Не се напрягат да учат, защото образованието тук е средство, но не за по-добра работа или кариера, а просто за някаква работа – каквато и да е. Това е съвсем нормално, защото просто в България РАБОТА НЯМА! Тук не се произвежда нищо, няма заводи, няма икономика… само туристи и хотели. Естествено и на бизнеса не му трябват кадърни специалисти, а просто хора, които да действат без да мислят много-много.
Най-големият бич на българското висше образование не е липсата на пари или липсата на кадърни преподаватели – такива се намират. Най-големият бич са апатичните студенти. Това го разбрах още като първокурсник, но сега вече съм кандидат магистър, минаха 4 години и уж трябваше да останат само хората, които искат да имат академично развитие и са ентусиасти. Нищо подобно. Останаха хора, които искат да работят някъде, да карат кола на старо, да взимат някакви пари и да ги изпиват в студентски град. Хора, които са записали “нещо”, които не се интересуват особено от това “нещо” и искат само диплома. Хора, които като чуят за екипна работа или проект правят асоциация за “как да накараме друг да направи проекта вместо нас, но и ние да оберем част от лаврите”, хора които искат да си вземат изпита без значение с каква оценка, хора които демотивират колегите си. Това е тъжната реалност. Ами останалите… те заминаха да учат в чужбина, явно осъзнали преди мен за какво иде реч в българската Алма матер.
Защо не бива да живеем в България?
Няма да ви обяснявам защо не бива да се живее в България, всеки си има собствени причини “за” или “против” животът тук. И все пак едва ли има човек, който да се съгласи, че в България стандартът на живот е добър… дори приемлив. Само помислете какво ви предлага животът в България – кола на старо, дупки по улиците, прах и мърсотия, няма болници, няма дори свестен градски транспорт. И това е само една много малка част от цялата картинка.
И ако си мислите, че тези неща се оправят малко по малко, то аз не мисля така. Не и след като днес по обяд докато пресичах на ПЕШЕХОДНА пътека пред УЧИЛИЩЕ, на броени метри от МОЛ, един пе*ераст с черно старо ауди за една бройка не ме сгази – нарочно. И не става въпрос, че не е успял да спре – той просто тръгна от място, опита се да ме бутне и ми каза, че трябвало да пресичам по-бързо. Аз вървя по-бързо от повечето софиянци и пресичам по-внимателно, от който и да е ученик (потенциална жертва) и пак за една бройка да се кача на предния капак на един нещастник. Съжалявам само, че не спря да ме чуе колко хубави неща казах за майка му. Това беше последната капка. Не искам да карам кола на старо, не искам да живея в мърсотия и простотия.
Никога не съм си мечтал за такова ежедневие, не мисля и че го заслужавам и докато съм жив ще се опитвам всячески да бягам от такива “места” като България.
Follow me…
October 19th, 2010 22:43
супер е тук,има на всякаде шоу,радваш се на чялга обноски,радват ти се полетиците че си тъп,нямаш работа но не ти и трябва,по добре в бг,на вън е страшно, всички боклуци са вънка,момичетата са ни по ветрините,крадците,селяните,трябва всички дебили да се изнесат от тук за да живеем спокоино,бягаите простаци,колкото ви крака даржят.
October 21st, 2010 13:02
В отговор на изключително грамотният, проникновен и разсъдливо написан коментар оставен за поколенията от sit бих казал че някои “ценности” са непреходни. Ето откъс от едно вечно актуално произведение, което подкрепя тезата ми:
“Водата се разплиска навсякъде, но акурантните австрийци предвидливо бяха поставили преграда от специален хидрофобен плексиглас между публиката и бай Ганя. Водните капки се стичаха бързо по него и не полепваха по преградата. Тогава всички от публиката почнаха да се споглеждат и тихо си шепнеха:
— Болгар, болгар…-ия, ия болгар!
А, дядковците и бабите милваха внучетата си по русите главички, сочеха с показалец бай Ганя и думаха:
— Дас ист болгар, маине кинде, болгар!”
November 9th, 2010 15:53
“Ако не си част от решението си част от проблема” – толкова е просто, и за да продължа с цитатите “тревата на съседа винаги е по-зелена” …
Много по-лесно е да си наситен с негативизъм, много по-лесно е да търсиш проблеми, много по-лесно е да си затваряш очите и да се поддадеш на цялата тая масовост …
Аз съм на мнение, че ако има човек желание, може да получи много от българската образователна система (все още). Естествено, че дипломата е хартийка … ако имаш лъскава джунджурийка и никой друг я няма – тя е безкрайно ценна, когато обаче лъскавите джунджурийки се въргалят по улиците – никой не би оценил твоята. Толкова е елементарно и е последствие от нагласата ни за “учи, мама, да не копаш”. Живеем в страна на висшисти – това е основен проблем. Има доста длъжности, които не би трябвало да изискват висше образование и академичен подход, и да не си висшист не би трябвало да е срамно.
Което ни води към друг проблем – искаме “западния модел” ама само хубавото … е, не става. Искаме да има малко висшисти, ама да плащаме семестриални такси по 100 лева или ако може даже държавата да плаща, искаме качествени преподаватели и добра база … ама с 100-те лева на семестър как да стане?
Ако някой посмее да каже “вдигаме таксите” всичко живо протестира – “интелектуалеца бил беден” … е, те ти го проблема. Би трябвало да е обратното, би трябвало висшето образование да е достъпно само за хора, които могат да си го позволят, и тези които се необичайно надарени (чрез стипендии).
Това е западният модел … и тук вече чувам протести “ама така ще учат само тея богатите гъзета, па те са тъпи и не искат, па и не могат” … е, това е … това е западния модел – искаме ли го още?
И този проблем продължава още по-надълбоко – искаме да имаме високи пенсии, искаме да имаме здравни, искаме, искаме, искаме … а на въпроса “е, ти на колко се осигуряваш?” получаваме ехидна усмивка и отговор “прецакАх ги гадовете – осигурявам се на 200 кинта, брато, пък зимам 800 под масата, кеф, а? Ще ми взимат те парите … ама друг път!”
Не може хем оная работа до края, хем душата в рая – не става, това и на запад го няма.
Относно живеенето и ученето – бил съм и тук и в Германия, и смея да твърдя на база ежедневните ми контакти с чужденци (и аз съм в IT бранша), че техните подходи макар и хубави също имат своите минуси. Не бих се наел да кажа, кое е по-доброто – наемам се само да извлека максимума от възможностите си тук, и смятам, че те никак не са малко, дори за себе си съм ги преценил като по-добри отколкото тези зад граница.
И да завърша – че имаме проблеми – имаме и никой не го отрича, че са непоправими – не съм съгласен, че “там” се живее много по-хубаво може да твърди само човек, който не е живял и работил “там”, същото се отнася и за работата – в сферата, в която работя имам шанса да работя по-прекрасни проекти, работя по “български модел” – мисля, решавам, проектирам и се срещам с клиенти … харесва ми. Пробвам съм да работя по “западния модел” – по-леко е … някой друг се грижи за всичко, а ти само чукаш по клавиатурата, взимаш парите и си караш колата втора ръка … пък и първа да е …
Всеки сам си преценява, бягам от абсолютизации, НО за мен тук е добре, харесва ми тук, ако имам възможност ще продължавам да работя, уча и живея тук.
December 2nd, 2010 12:05
Съгласна съм с горния коментар. Който не е живял навън, не знае за какво става дума. И Германия е сред по добрите варианти.
Може би е добре да отидеш навън за да направиш разликата за себе си.
Успех
January 6th, 2011 17:00
Много жалко, че е така вярно. На места все едно четях собствените си мисли.
Омързнало ми е от селски тарикати, вратички в системата, далавери за много и малко пари. Не искам чудеса от храброст, а нормален стандарт на живот, отговаращ на квалификацията ми. Искам да се осигурявам на реалния си доход и да получавам обещаното увеличение на заплата си. Искам да знам, че има шанс със заплата си да си купя жилище на изплащане, а не да чакам някой роднина да умре. И освен да изплащам жилище, да мога да си позволя да имам семейство. Защото с хубавата заплата за България от 1500 лв (която ще драпам всячески да получа), кое мога да си позволя първо – да гледам дете, да обзаведа дом или да изплащам въпросния дом?
Това е държава-рай за мамини синчета и щерки. Да ги дондуркат до 30, да се изучат хубаво със семейните пари и после да поемат щафетата. За всички други е въпрос на оцеляване, не само материално, но и духовно.
June 19th, 2012 03:40
Добрый день
трансы санкт петербурга разрешено и понятно не единственно середь не женатых, но и окольцованных пар. эдак на правах брачные узы пары игнорировать помимо того, что у них пропадает стремление к положениям и просто бросают постоянно на самотек. Из-за сего семейные мужчины обращаются к блуднице и, правильно совершают.сайт знакомств могут ублаготворить физические интерес, и представиться в положении роскошного собеседницы. в то же время хватит маяться проблемой не исполнившихся исповедальных стремления, в особенности когда около есть девушки санкт петербурга. потому как собственно они проявят помощь в дефиците сладостности и тяготения, а также не покинут без приятного контакта.
С уважением ваш друг Felicia
August 31st, 2013 13:48
Здрасти,
напълно съм съгласна с написаното в този блог и подкрепям мнението Ви! Само да допълня, че в момента търся работа и стаж в България, тъй като тази година завършвам образованието си тук – изумена съм, че за работа искат стаж, а когато кандидатствам за стаж, не ме искат. Освен това искат да си на 20г. и да имаш 30 години опит! Изискванията им са големи, но заплащането е под всяка критика! И от образованието не съм доволна….
November 17th, 2015 20:16
Напълно съм съгласен със статията. Но само с две неща и половина даже не съм съгласен. 1-вото е, че за градския транспорт. Бил съм една година в друга държава членка на ЕС, и мога да кажа, че те нямат ама абсолютно никакъв градски транспорт. Имат, но не става и никой не го ползва, много много рядко има автобуси, неточни, закъсняват с часове, въобще е ад ако ще разчиташ на него. Закъснял си още първия път. Докато нашия градски транспорт си е много добър. Като се прибрах в родния ми град, редовно си имаше автобуси, на 5-10 минути, малко старички, но често имаше, за всички части на града, не чаках и 20 минути дори. Евтини билети, работещи на често. Супер. Какво повече е нужно? Второто с което не съм съгласен е цената на семестрите. Вече са си около 400 лв и то за държавен вуз. За частните да не говоря. Наближаваме 1000 лв семестъра. А 100 лв семестър е било преди 15 години. Около 2000 година. Третото на половина, което съм забелязал, е че шофьорите у нас са културни, т.е. винаги когато съм на пешеходната пътека, те дават път и спират. Дори и да съм малко по назад, изчакват ме. Това в чужбина не го видях. Останалите неща трябва да се подобрят у нас като нови работни места и по добро заплащане и мисля, че и в тая насока вече е малко по добре от преди. Т.е. заплата под поне 400 лв да не кажа 450 лв в областен град трудно може да намериш. Средно е около 500-600лв. И на толкова те и осигуряват. А отделно и бакшиши има ако си в ресторантьорството и хотелиерството. А за същата тая работа лятото по нашето Черноморие и нашите курорти, плащат по около 1500 лв на месец и има голям недостик на персонал. Всяко лято. Така че всеки може лятото на нашето море да си направи доста пари за 3,4 месеца. Така след едно лято там, може и по хубава кола да си вземеш.
May 20th, 2018 23:33
Hi there friends, its wonderful article concerning tutoringand
completely defined, keep it up all the time.
March 15th, 2021 02:39
Приветствую народ!Привет!
Как известно в наше время банные процедуры весьма полезны, построил сауну и установил помошник заказанный из китая, гребаный кибастос выкиает ошибку: #HFrue432ih4bd