дек 01 2010

Днес е световният ден за борба срещу СПИН

Category: СоциалниLucho @ 15:50

Незабравяйте, че днес е световния ден за борба срещу СПИН!

http://en.wikipedia.org/wiki/World_AIDS_Day


Етикети: ,


дек 01 2010

Блогът ми е нов

Category: Web,СоциалниLucho @ 04:02

… с нова визия по-точно.

Избрах темата Stardust 2.7 от Tommaso Baldovino и определено съм доволен, макар че тя няма възможност за лесно настройване (т.е. трябва да се бърка по кода). Досега не вярвах, че червено, черно и бяло могат да се съчетаят толкова добре в композиция. В резултат дизайнът е приятен, минималистичен, същевременно и малко агресивен.

Но една хубава тема е нищо…

… ако е с неподходящи шрифтове.

Sans-serif е много хубава фамилия от шрифтове за четене, но не изглежда добре при по-големи размери – например за заглавия. Затова и реших, че е време да опитам Google Fonts API-то и да сложа някакви по-разчупени и приятни букви. За моя изненада Google Fonts поддържа цели 4 кирилски шрифта, което несъмнено е повече от 0, за което съм благодарен.

Избрах Neucha, който изглеждаше най-шантав и някак си се вписа добре в създалата се обстановка. Най-странното е, че си пасна и с Arial, който оставих за текстовете с нормална големина и менютата. Дано само да не се появят много уеб специалисти, които да ми обясняват колко е лошо да имаш 2 или повече шрифта на една страница :-).

За внедряването на Google Fonts ползвах помощта на WordPress Google Fonts plugin, но все пак ми се наложи да пипам и по CSS-а, така че не мога да го препоръчам с чиста съвест.

Препратките към социални мрежи (горе в дясно) изкопирах и преработих от Social Media Widget, тъй като не намерих нещо, което да ми свърши работа отраз. Може би аз не мога да търся, а може би и няма как да се добавят такива иконки в хедъра, ако това не е предвидено в самата тема.

И за финал – вероятно се питате защо статията е придружена от снимки на котки (и морж) с надписи. Ами няма конкретна причина, просто са забавни и ако са ви харесали, може да намерите още в сайта на Lolcats :-)


Етикети: , ,


ное 23 2010

Биещи се самураи в Google Maps

Category: Нонсенс,СоциалниLucho @ 04:36

Nice, a :-D


Етикети: , ,


окт 18 2010

Отворено писмо до американския президент

Category: Нонсенс,СоциалниLucho @ 03:08

Скъпи г-н Барак Обама,

Пиша Ви това тревожно писмо, за да ви информирам, че си губите времето като президент на САЩ. Срамота е, човек като Вас да похабява таланта си в управление на държава със значително по-нисък стандарт на живот от този у нас – България.  По-долу съм изложил няколко примера от българската действителност.

Г-н Президент, нашите служители от НАП пътуват с хеликоптери на работа. Вие можете ли да се похвалите с нещо подобно, а? Освен това до един са любители фотографи. Даже дочух, че от догодина ще им купим и една-две космически совалки (от излишъка в бюджета), защото от космоса можело да се правят по-хубави снимки.

Дъщерите на нашите магистрати живеят в къщи, които са големи поне колкото Вашата и при това – ново строителство! А Вие какво? На 50 годините сте, живеете в 200 годишна порутина, пред пенсия сте и се чудите как да вържете двата края. Е, това живот ли е? Тук – в България, 25 годишните девойки живеят в по-големи палати от вашия и управляват фирми, а не си губят времето като Вас.

Стандартът на живот в България е толкова висок, че общините считат повечето висши съдии за бедни и „крайно нуждаещи се“ и им отстъпват парцели с право на строеж край морето. Е, вие Ваш’то море го напълнихте с петрол, така че Ви разбирам защо не искате да си правите вили там, но все пак – помислете по-сериозно над социалната си политика. Нещо стабилно й куца!

През изминалата година правителството ни направи сериозни съкращения и оптимизации в администрацията, благодарение на които българските държавни служители успяха да съберат някой лев и да си заформят скромни жилищни квартали, които във Вашата страна наричате „Ориндж Каунти“ и „Бевърли Хилс“. Чувал съм, че при Вас само холивудските звезди и богаташите могат да си позволят подобен живот… при нас това е съвсем нормално явление за почти всеки съвестен държавен чиновник. Например – митничар.

Българската държава е толкова добра към гражданите си, че дори не им изисква разрешително за строеж, когато поискат да си направят вила край някой язовир с подземни гаражи за скутери. Разбирате ли, г-н Президент, средностатистическият българин обича да кара скутери и е срамота да няма и гараж, в който да си ги паркира. А Вие, г-н Президент, обичате ли да карате скутери в язовири?

Надявам се сериозно да обмислите поканата ми и дано това писмото Ви намери в добро здраве… а ако не ви намери в добро здраве, елате при нас – България е държавата с най-доброто здравеопазване в света – ще се погрижим за Вас!



окт 07 2010

Спри и се огледай!

Напуснах работа преди година поради една дузина причини и нито една от тях не беше свързана със заплащане или условия на труд – напротив в тази част всичко беше повече от перфектно. Напуснах, защото бях започнал работа 3 месеца преди да започна да следвам и сега вече бях на прага да започна четвърти курс, без да съм бил и един ден безработен (свободен) студент. Накратко – не бях изживял много от студентския си живот като студент. Пропусках лекции, не бях на общежитие, не учех заедно с колеги, не излизах много с тях и точно заради това ми се искаше поне последната година да съм примерен студент и да живея малко по класическия студентски начин. Освен това имах да наваксвам с изборни, да се готвя за държавен и предпочетох да го направя на спокойствие.

Всъщност нещото, което наистина ме подтикна на тази стъпка беше един TED Talk от Stefan Sagmeister, в който той обясни една гениална концепция за творческия отпуск (Sabbatical) и свободното време.

Накратко неговата идея е да разпредели 5 години от пенсионната си възраст по равно във 40-те години трудова заетост, която има средно човек. Т.е. на всеки 7 години той спира да работи за една и през това време се занимава с каквото си иска, разхожда се по света и мисли разни неща. Естествено, така човек се пенсионира с 5 години по-късно, но според него това е доста по-печеливша стратегия. От цялата лекция най-силно впечатление ми направи твърдението на Sagmeister, че всичко което е реализирал през седемте години след първия си Sabbatical го е планирал именно през едната година на почивка.

Планът „Kакво искам да получа от моя творчески отдих?“ беше следният:

  • Да подобря презентационните си умения
  • Да подобря комуникационните си умения
  • Да изляза малко от IT средата и да се запозная с други хора

Реално, това което получих за сега е:

  • Наблегнах на развитие на soft-skills. Програмиране се учи с книги, но „софт“ уменията – не! Все още живеем сред хора, а не машини и това е доста важно
  • Научих доста за психологията и поведението на хората
  • Участвах в студентска компания и понаучих разни неща за предприемачеството и бизнеса
  • Промених си мнението, че HR-ите, финансистите, икономистите, занимаващите се с маркетинг и PR са хора, от които няма смисъл
  • Разбрах, че преди да реализирам някаква идея трябва първо да проуча дали някой друг освен мен дава 5 пари за тази идея. Ако не – просто да я отхвърля
  • Излязох от IT средата и завързах контакти с доста различни от мен хора
  • Наблюдавах работата в различни не-IT екипи и вазимоотношението между хората в тях
  • Повиших си академичния успех на отличен – 5.51 (не се смейте, гимназията завърших с 5.49 :-D)
  • Набелязах си магистратура в чужбина и си подготвих нужните документи
  • Престанах изкуствено да се ограничавам да пиша само за програмиране и технологии в блога си
  • Пътувах и се забавлявах до колкото можах

Не постигнах напълно нещата, които си бях набелязал в началото на „творческия отпуск“, но пък развих малко знания в една камара други области и сега имам малко по-различно възприятие как е устроен света. В крайна сметка вече знам какво искам да работя/уча до 2013 година и сега единственото, което трябва да направя е да следвам плана. Определено си заслужава няколко пъти в живота си човек да спре и да се огледа, да види какво се случва в света, да помисли по правилния път ли крачи и какво още може да набере от дървото на живота.

Препоръчвам ти го. Спри и се огледай!


Етикети: , , ,


окт 05 2010

Защо не бива да живеем, учим и работим в България?

Category: Нонсенс,СоциалниLucho @ 13:30

От скромния си житейски (23 годишен) опит мога да заявя най-искрено, че България е страната на неограничените глупости. И освен ако не сте неограничен глупак не мисля, че трябва да изживеете остатъка от живота си тук. Ако искате спрете да четете тук, защото нататък става още по-неприятно.

Защо не бива да работим в България?

Аз имам 3 години трудов стаж като софтуерен разработчик и от близо година не работя. Не се оплаквам – ям си спестяванията и правя стратегии за бъдещето си. През тези 3-4 години съм работил в интернационални екипи и съм видял не малко. Бил съм на около 7 интервюта, някои успешни, други – пълен провал. Естествено на тези интервюта от първа ръка съм научавал с какво се занимава дадената фирма и съм слушал не малко предложения и оферти, както и достоверна информация от колеги за дадени фирми. Въз основа на цялото това количество данни вече тотално се отказах от идеята да работя в България.

Отказах се, защото тук има 3 неща, с които не мога да се примиря:

1. Потенциалните работодатели винаги питат колко пари искаш, а не колко пари ти предлагат. Да не би да се минат да ти дадът повече, или пък да ги разнасяш по форумите колко малко са ти предложили.

2. Стандартът на живот в България е нисък и заплатите също.

3. Повечето български IT фирми, не са нито български, нито фирми – те са едни големи фЕрми, в които се разработват чужди идеи и концепции – измислени в чужди държави за чужди пазари. Тук няма отдели по маркетинг, продажби, рисърч или продуктов – само някой по веригата, който контролира фЕрмата от програмисти. Нормално е за един млад и амбициозен човек да е изпълнен с идеи за иновации, но кой може да го чуе… дори да му открадне идеят?! Никой не се интересува – всеки чака да вземе заплата и не поглежда встрани. Поощряват се послушните и изпълнителните, а не мислещите.

Защо не бива да учим в България?

В цивилизованите страни образованието е цел, за която хората са готови да правят хиляди жертви, да теглят заеми, да се лишават – себе си и семействата си. Образованието е цел, защото то дава път в живота, дава възможности за професионално развитие и разбира се по-добре платена работа.

В България е обратното. Образованието е просто диплома. Работодателите не се напрягат да видят какво си учил, а студентите не се напрягат да учат. Не се напрягат да учат, защото образованието тук е средство, но не за по-добра работа или кариера, а просто за някаква работа – каквато и да е. Това е съвсем нормално, защото просто в България РАБОТА НЯМА! Тук не се произвежда нищо, няма заводи, няма икономика… само туристи и хотели. Естествено и на бизнеса не му трябват кадърни специалисти, а просто хора, които да действат без да мислят много-много.

Най-големият бич на българското висше образование не е липсата на пари или липсата на кадърни преподаватели – такива се намират. Най-големият бич са апатичните студенти.  Това го разбрах още като първокурсник, но сега вече съм кандидат магистър, минаха 4 години и уж трябваше да останат само хората, които искат да имат академично развитие и са ентусиасти. Нищо подобно. Останаха хора, които искат да работят някъде, да карат кола на старо, да взимат някакви пари и да ги изпиват в студентски град. Хора, които са записали „нещо“, които не се интересуват особено от това „нещо“ и искат само диплома. Хора, които като чуят за екипна работа или проект правят асоциация за „как да накараме друг да направи проекта вместо нас, но и ние да оберем част от лаврите“, хора които искат да си вземат изпита без значение с каква оценка, хора които демотивират колегите си. Това е тъжната реалност. Ами останалите… те заминаха да учат в чужбина, явно осъзнали преди мен за какво иде реч в българската Алма матер.

Защо не бива да живеем в България?

Няма да ви обяснявам защо не бива да се живее в България, всеки си има собствени причини „за“ или „против“ животът тук. И все пак едва ли има човек, който да се съгласи, че в България стандартът на живот е добър… дори приемлив. Само помислете какво ви предлага животът в България – кола на старо, дупки по улиците, прах и мърсотия, няма болници, няма дори свестен градски транспорт. И това е само една много малка част от цялата картинка.

И ако си мислите, че тези неща се оправят малко по малко, то аз не мисля така. Не и след като днес по обяд докато пресичах на ПЕШЕХОДНА пътека пред УЧИЛИЩЕ, на броени метри от МОЛ, един пе*ераст с черно старо ауди за една бройка не ме сгази – нарочно. И не става въпрос, че не е успял да спре – той просто тръгна от място, опита се да ме бутне и ми каза, че трябвало да пресичам по-бързо. Аз вървя по-бързо от повечето софиянци и пресичам по-внимателно, от който и да е ученик (потенциална жертва) и пак за една бройка да се кача на предния капак на един нещастник. Съжалявам само, че не спря да ме чуе колко хубави неща казах за майка му. Това беше последната капка. Не искам да карам кола на старо, не искам да живея в мърсотия и простотия.

Никога не съм си мечтал за такова ежедневие, не мисля и че го заслужавам и докато съм жив ще се опитвам всячески да бягам от такива „места“ като България.


Етикети: , , , , ,


сеп 30 2010

Комерсът тудей

Category: Музика,СоциалниLucho @ 15:02

Когато преди 5 години обяснявах на едни „умници“ от един форум, че след 5 години популярната музика няма да има нищо общо с рок, поп или друго, в което се ползва китари – никой не ми вярваше. Е сега, пуснете си някой музикален канал и ще видите 2 типа музика: електронна (денсхаус) и черно.

Това е едновременно хубаво и не-толкова-хубаво. Хубаво е защото съм бил прав – комерсиалната музика вече е много повече Дейвид Гета и много по-малко Мадона. Не-толкова-хубаво е защото електронната музика, която се върти по телевизиите е наистина комерсиална. Тя е направена еднотипно и е ремикс на някой ремикс, с добавени вокали – в повечето случаи крайният резултат не е толкова добър, колкото оригинала.

Аз слушам електронна музика от много време насам и като всички заклети фенове на даден музикален стил и аз не обичам комерса. Комерсът е създаден от нуждата да се изкарват пари – няма какво да се лъжем. Некомерсиалната музика, от друга страна е създадена просто защото някой е искал така, чувствал се е така или някак му е дошло да я направи такава. Около некомерсиалната музика не лъха на пари, а на идеи и точно това я прави уникална за феновете на даден жанр. За тези, които са музикални курви (a.k.a. слушат каквото им сипеш) уникалността не е важна. Точно те са консуматорите на комерса (и чалгата) и за съжаление са мнозинство.

Всъщност в това няма нищо лошо или странно, просто така се развива музикалния бизнес – различни стилове стават популярни за известно време и после други ги изместват. Лошото е, че когато един стил почва да се комерсиализира, качеството пада. Пада за да може да се хареса по-лесно на музикалните курви и да се наложи сред тях, а от това страдаме ние – истинските фенове. Феновете, които слушат дадения жанр музика от много преди той да стане „дебел бизнес“.

За финал да ви кажа нещо за едно дуо – Massive Attack. Според wikipedia те се сформират през 1988 (бил съм на една годинка тогава) и две години по-късно правят това:

Massive Attack – Unfinished Sympathy е може би най-готиното и свежо Chill-out (trip hop) парче, което съм слушал – а съм слушал доста, уж. Записано е през 1990, когато електронната музика не е била въртяна нон-стоп по музикалните канали и въпреки това има клип.


Етикети: , , ,


« Предишна страницаСледваща страница »