Вероятно не съм сам на света с този проблем. Даже мисля, че е доста често срещан и не разбирам защо все още трябва да разглобя всичко, което може да се разглоби, за да почистя и смажа една перка.

Ето и резултата от оставяне на лаптопа ви върху легло, дивани и мебели като цяло:

Една топка прах, която седи на изхода на вентилацията.

Хубавото от цялата история е, че успях да го сглобя и даже изглежда, че работи след като мога да напиша цяла статия от него

Няма да правя обширен коментар на това, което се случва в последните дни, защото вече има над 9000 такива в мрежата. Ще кажа само няколко неща:

1. Паленето на имущество от разгневена тълпа с вили и факли е демоде… беше интересно през средата на 15-ти век. Както и паленето на вещици.

2. Ултрасите са наркомани и боклуци – нещо като онези „англичани“, които палиха Лондон, но те поне носеха маркови анцузи Adidas (официален спонсор на първенството по подпалвачество).

3. Хората не се раждат расисти, а стават такива. Това, че съществуват много крадливи мангали, не значи че всички цигани или турци или българи са такива, но някак си е по-лесно да набиеш един циганин на улицата отколкото да набиеш един полицай, следовател или съдя, който не е вкарал крадливия мангал в затвора и не си е свършил работата.

4. Запалете всички онези институции, които не си вършат работата, заради които има образи като „цар Киро“ и заради, които хората ще почнат да се избиват един-другиго скоро. Насилието ражда насилие, за това поне да е насочено към истинския корен на проблема.

5. Ако има едно нещо, което трябва да се промени, и то веднага, това е образователната система. Хора, които стават студенти с двойки на кандидат студентските изпити нямат място в университетите. Не може учениците да излизат от училищата без да владеят английски поне на основно ниво. Стъпка по стъпка се приближаваме до нивото на повечето африкански държави.. но за разлика от тях, нашето население не говори френски или английски свободно. И не живеем в затворена икономика вече, че да не ни пука дали ще се разбираме с чужденците.

6. Трябват ни компании, които създават технологии. Няма нужда да са високи технологии. Ако ще да правят резервни части за Опели пак е нещо. Няма как да оцелеем само от туризъм или от земеделие – няма. Няма как да оцелеем и само с рекламаджии, маркетингови експерти и икономисти. За съжаление нямаме и залежи от петрол… само шистов газ. За това трябва да произвеждаме нещо, което физически да може да се пипне и да има стойност, за да може да се продаде и да се получат пари за него. Така работи света.

7. Много е важно бизнеса да преподава в университетите. До там сме я докарали, че академичната общност и бизнеса нямат нищо общо. По-добре да се даде възможност на няколко компании да разработят свои учебни програми, които да се преподават в университетите и поне студентите като завършат ще знаят, къде ще работят и с какво ще се занимават. Съжалявам, но нямаме място за научен развой вече, защото БАН и бизнеса се движат в различни посоки, когато се стигне до развойна дейност. Може би и международните компании ще се поинтересуват от нас като видят, че ще могат да подготвят бъдещите си кадри, а не просто да получават някакви хора с дипломи и съмнителни знания.

Това искам да кажа. Забравете за здравеопазване и пенсионно осигуряване. Не ни се получава да правим нещата паралелно. Дайте поне да направим образованието ефективно, защото без добро образование и технологии не се различаваме особено много от повечето африкански държави…. освен с това че не говорим английски.

Днес реших да се разходя до Икеа и да видя аджеба какво толкова интересно има. Имаше доста интересно.

В съзнанието ми Икеа винаги е било синоним на безбожно скъпи мебели, които са за западно европейската или американската средна класа. За това са виновни учебниците ми по немски в 8-ми клас и Fight Club. Оказа се, че мебелите не са скъпи и че ако не друго поне изглеждат добре и се комбинират добре.

Като казвам, че мебелите не са скъпи може да не ми се доверявате напълно, защото почти не съм влизал в български мебелен салон и никога не съм се вълнувал от цени. Не знам дали е нормално кожен диван да струва 600 евро например.

Както и да е направих малко снимки с ужасно качество, но поне се виждат цени (цените са в шведски крони – 10 крони = 1.15 евро):

Не особено скъпа кухня за 10000 крони (без техниката). Ако искате и вградената техника – още 9000 крони. Сумарно – 2200 евро.

Готина кухня – 23000 крони, ако искате и вградената техника + 21000 крони. Сумарно отива към 5000 евро.

Не се залъгвайте по снимките. Шкавчетата тук не са просто дърво с рафтове. Икеа си разбират от работата и пространството е добре измислено. Това, което прилича на тясно, обикновено шкафче, всъщност може да е високо чекмедже, което да се плъзга плавно и в което да си държите тенджерите например.

За да не съм голословен и да видите, че пространството наистина се използва добре ето и нещото, което ми хареса най-много (и снимката стана възможно най-скапана ):

Това е гардероб. Бтв, на шведски гардероб си се казва „гардероб“ . Имаш място за обувки, за костюми, малко чекмеджета и едни черни неща, които са кутии от плат/картон в които може да си слагате каквото ви скимне. Цената на всяко от четирите крила е около 1700 крони. Т.е. сумарната цена е около 7000 крони или около 800 евро. Не е много евтино, а?!

Не особено красивите дивани почват от 330 евро и в зависимост от размера достигат до към 1200 евро. Диван с табуретки излиза майка си и баща си в общи линии, но не обърнах особено внимание на холни обзавеждания.

Евтин стол за около 70 евро – от опит знам, че тези столове се разпадат след 3-4 години ползване и вероятно, може да си намерите такъв от Mr.Bricoladge за 100-и-нещо лева.

Доста окей стол за 200 евро.

В Икеа няма кой знае какви столове… или поне аз не видях.

PS3 + Табло за проверка на зрението

Шкафовете до стената са 4550 крони, дивана е 7300 крони, шкафовете зад дивана са 2200 крони и масата отпред е 1000 крони. Всичко – 15050 крони или около 1700 евро. Хм, не изглежда толкова много.

В Икеа имаше и много дреболии на ниски цени – чаши, закачалки, лампи за под 10 крони, 10 батерии за 17 крони.

Настолна лампа за 9 евро.

Лампа със соларен панел…

В Икеа им и шведски ресторантчета и закусвални. Кафе и канелена сладка за 5 крони… в Швеция трудно може да си намерите кафе за по-малко от 10 крони.

И понеже почна да се шуми, че мебелите от Икеа в България ще са по-скъпи от Икеа магазините в други държави, си взех шведски каталог на Икеа за 2012. Може да ме питате за цени ако искате

Градският транспорт във всеки по-голям немски град включва 3 неща – S-Bahn, U-Bahn и Автобуси. Две от тези неща са влакове… познайте кои?!

За 5 години в Немската гимназия не успях да доловя дебелата разлика между двата вида железопътен транспорт – S-Bahn и U-Bahn, но ето какво научих тук за 2 месеца.

S-Bahn

S-Bahn представляват дълги композиции, които транспортират голяма част от населението от покрайнините към центъра и обратно. Те минават по-рядко и обслужват много по-дълъг маршрут отколкото U-Bahn. Дистанцията между спирките им е съизмерима с тази на Софийското метро и понякога в пъти повече. В Щутгарт има поне 6-7 такива линии, като се оперират от DB (немските железници). В центъра на града минават под земята, а в покрайнините са наземни. За сега не съм видял да минава контрола вътре . Понякога има свирещо-просещи улични музиканти. Работи до около 12 часа през нощта.

U-Bahn

Отново железница, но за разлика от S-Bahn, тази се движи предимно в централните части на града. За разлика от S-Bahn, влакчетата от U-Bahn са по-къси (2-4 мотриси) и минават по-често (на 10, 15, 20 минути в зависимост от натовареността). Целта им е да обслужват по-централните райони от града. Някои твърдят, че това е немският вариант на метрото и донякъде са прави. В Щутгарт обаче не е точно така, защото тези влакчета се движат както под земята така и на повърхността и освен това дистанцията между спирките (особено в центъра) е едва няколко стотин метра. Оперират се от локални транспортни компания – в Щутгарт тя е SSB. Има около 15 различни линии, кръстосващи първа и втора зона на града. Във вагоните има монтирани камери, контрольори минават по-често (2 пъти месечно ) и няма музиканти. Работи до около 1 часа през нощта.

И двата вида железници спазват разписание. Релсовите им линии не се споделят и като цяло самите мотриси технически не са сходни, но някои от спирките им се засичат и така става лесно и удобно прекачването.

Транспортният възел

Сърцето на транспортния център в Щутгарт е централната гара. Тя е на 3 нива – наземно са обикновените пътнически влакове, които пътуват до други градове и т.н., първото подземно ниво обслужва 8 от 15-те U-Bahn влакчета на 4 перона (два перона за 3 от линиите и 2 перона за останалите 5) и следващото подземно ниво е за 6 от 7-те линии на S-Bahn. Та, сумарно това са една купчина влакове, с които може да отидете навсякъде.

В пиковите часове влакчетата се движат буквално едно след друго, като част от маршрутите им са удължени, за да се постигне максимален ефект.

Автобуси

Те не са особено интересни, а и не ги ползвам особено. В повечето случаи автобусите играят роля на свръзка към железниците. Всъщност единственото интересно нещо при тях е, че ако не натиснете бутона „Stop“, автобуса ще подмине следващата спирка. Да, автобусите спират само ако има хора на спирката или някой в автобуса желае да слезе, иначе просто си продължават по пътя. Това е извратената германска „високоефективност“.

Съществуват и нощни автобуси, които се движат през уйкенда с единствената цел да приберат пияните шваби обратно по домовете

Тук видях и първия автобус с хибриден двигател. Мисля, че беше с горивни клетки (и по-дълъг от тези на картинката).

Зониране

За разлика от София (който е два пъти по-голям град), Щутгарт е разделен на транспортни зони, които представляват концентрични окръжности, започващи от центъра на града и продължаващи навън. Първа зона е центърът на града, втора зона са по-близките предградия… нататък не знам какво следва, но вероятно са някакви прилежащи селца.  Съответно цената на билета, който ще ползвате зависи от това колко зони преминавате. Освен това билетът за еднократно пътуване важи за пътуване в една посока в рамките на 2 часа. Т.е. ако сте тръгнали за някъде и трябва да смените 3 превозни средства не ви трябват 3 билета, а само един, който да е валиден за броя на зоните, които преминавате. И в Берлин беше така… сигурно и в София някой ден ще стане така.

Заключение

Градският транспорт е приятен и удобен за пътуване и като цяло е бърз… освен когато някой от синдикатите на DB не реши да стачкува и S-Bahn спре да работи за няколко часа. Сравнително по-чист е от софийския, но и тук спирките са пълни с фасове. Всъщност най-готиното нещо е, че във влаковете и автобусите има табла, които показват кои са предстоящите спирки и на какъв друг транспорт може да се прекачиш на тях. Това е добра идея.

След като преди няколко седмици Гара Дембеле беше заловен да кара в нетрезво състояние с фалшива книжка, и след като съдът отхвърли споразумението между адвокатите му и прокоратурата и го осъди на 3 години условно, като му забрани да напуска страната, днес четем и слушаме отвсякъде как той е заминал на тренировки в Гърция.

Как стават тези работи?! По-малко от 24 часа след първоначалното решение на съда нещата корено се променят и за Дембеле е направено „изключение“. Ако Гара Дембеле не беше играч на футболен тим, а просто някакъв си емигрант щеше ли съдът така бързо да направи „изключение“ за него?!

Докога тази подкупна и гнила съдебна система ще продължава да съществува?!

Докога ние – обикновените хора, ще сме равни пред закона, а една прослойка ще е „по-равна“ от нас, само защото познава правилните хора и има пари да им плати?!

Ето от такива случки си проличава, как всички тези показни арести и приказки, с които ни обсипват ежедневно, са просто популизъм. Когато един футболист може да пребори съдебната система на една държава… тогава става ясно що за стока е тази държава.

Повече може да прочетете тук: http://topsport.ibox.bg/news/id_162288320

Отивам аз в Ректората в 239-та с желание да ми заверят копие на дипломата издадена от СУ и в отговор получавам:

- Не е възможно!

- Ама как така, нали вие я издавате тая диплома, кой друг освен вас може да завери копие?!

- Ами нямаме право…

Но за сметка на това в 239-та имат право да заверяват копия на преведени дипломи. Т.е. ако си преведа дипломата и след това платя 2.20лв. лелките ще ми бият печат без проблем, но САМО за преведена на английски диплома. За копие на българската, оригинална диплома такова нещо няма!

Та след като разбрах това и WTF ефекта отмина, потърсих нотариус, който да завери копието. Намерих такъв. Той естествено прави заверката на български (дано шведите да говорят български) и ми обяснява, че ако искам да е заверена на английски език трябва да се извърши превод от официално бюро… и подяволите и скапаната тромава бюрократична система. Останах си с подпис, печат и заверка на български език.

Та, деца, ако някога решите да си направите копие на дипломата от СУ, да знаете че ситуацията е трагикомична и проблемът е някъде по високите етажи. Може би така се опитват изкуствено да задържат младите в България… доста хитър начин – признавам.

След всичките тези мъки реших да изпратя документите чрез DHL, които по-късно се оказа, че са мнооооого експенсив. По някаква странна причина адресът на пратката се оказа извън по-евтината им зона и цената скочи близо двойно. Малко преди да се откажа от услугите им, жената с която разговарях ми каза, че проверка на таксата се прави и на по-късен етап и ако се окаже, че не излизам от зона ще ми се обадят и ще ми възстановят сумата, която съм наддал. До сега не бях срещал фирма (извън онлайн пазаруването), която да ми каже „ако сме оплели конците ще ви върнем парите“.

Такова поведение трябва да се поощрява… и все пак се надявам, че е станало объркване и ще ми върнат част от сумата, ‘щото UPS таксуват много по-евтино за същата дестинация и DHL рискува да ме изгуби като клиент завинаги!

Незабравяйте, че днес е световния ден за борба срещу СПИН!

http://en.wikipedia.org/wiki/World_AIDS_Day

Избрах темата Stardust 2.7 от Tommaso Baldovino и определено съм доволен, макар че тя няма възможност за лесно настройване (т.е. трябва да се бърка по кода). Досега не вярвах, че червено, черно и бяло могат да се съчетаят толкова добре в композиция. В резултат дизайнът е приятен, минималистичен, същевременно и малко агресивен.

Но една хубава тема е нищо…

… ако е с неподходящи шрифтове.

Sans-serif е много хубава фамилия от шрифтове за четене, но не изглежда добре при по-големи размери – например за заглавия. Затова и реших, че е време да опитам Google Fonts API-то и да сложа някакви по-разчупени и приятни букви. За моя изненада Google Fonts поддържа цели 4 кирилски шрифта, което несъмнено е повече от 0, за което съм благодарен.

Избрах Neucha, който изглеждаше най-шантав и някак си се вписа добре в създалата се обстановка. Най-странното е, че си пасна и с Arial, който оставих за текстовете с нормална големина и менютата. Дано само да не се появят много уеб специалисти, които да ми обясняват колко е лошо да имаш 2 или повече шрифта на една страница .

За внедряването на Google Fonts ползвах помощта на WordPress Google Fonts plugin, но все пак ми се наложи да пипам и по CSS-а, така че не мога да го препоръчам с чиста съвест.

Препратките към социални мрежи (горе в дясно) изкопирах и преработих от Social Media Widget, тъй като не намерих нещо, което да ми свърши работа отраз. Може би аз не мога да търся, а може би и няма как да се добавят такива иконки в хедъра, ако това не е предвидено в самата тема.

И за финал – вероятно се питате защо статията е придружена от снимки на котки (и морж) с надписи. Ами няма конкретна причина, просто са забавни и ако са ви харесали, може да намерите още в сайта на Lolcats

Nice, a