Когато преди 5 години обяснявах на едни „умници“ от един форум, че след 5 години популярната музика няма да има нищо общо с рок, поп или друго, в което се ползва китари – никой не ми вярваше. Е сега, пуснете си някой музикален канал и ще видите 2 типа музика: електронна (денсхаус) и черно.
Това е едновременно хубаво и не-толкова-хубаво. Хубаво е защото съм бил прав – комерсиалната музика вече е много повече Дейвид Гета и много по-малко Мадона. Не-толкова-хубаво е защото електронната музика, която се върти по телевизиите е наистина комерсиална. Тя е направена еднотипно и е ремикс на някой ремикс, с добавени вокали – в повечето случаи крайният резултат не е толкова добър, колкото оригинала.
Аз слушам електронна музика от много време насам и като всички заклети фенове на даден музикален стил и аз не обичам комерса. Комерсът е създаден от нуждата да се изкарват пари – няма какво да се лъжем. Некомерсиалната музика, от друга страна е създадена просто защото някой е искал така, чувствал се е така или някак му е дошло да я направи такава. Около некомерсиалната музика не лъха на пари, а на идеи и точно това я прави уникална за феновете на даден жанр. За тези, които са музикални курви (a.k.a. слушат каквото им сипеш) уникалността не е важна. Точно те са консуматорите на комерса (и чалгата) и за съжаление са мнозинство.
Всъщност в това няма нищо лошо или странно, просто така се развива музикалния бизнес – различни стилове стават популярни за известно време и после други ги изместват. Лошото е, че когато един стил почва да се комерсиализира, качеството пада. Пада за да може да се хареса по-лесно на музикалните курви и да се наложи сред тях, а от това страдаме ние – истинските фенове. Феновете, които слушат дадения жанр музика от много преди той да стане „дебел бизнес“.
За финал да ви кажа нещо за едно дуо – Massive Attack. Според wikipedia те се сформират през 1988 (бил съм на една годинка тогава) и две години по-късно правят това:
Massive Attack – Unfinished Sympathy е може би най-готиното и свежо Chill-out (trip hop) парче, което съм слушал – а съм слушал доста, уж. Записано е през 1990, когато електронната музика не е била въртяна нон-стоп по музикалните канали и въпреки това има клип.
Ако до преди години се гледаше на Javascript като на нещо, което само някои браузъри поддържат и заклеймено като „по-добре да не се използва“, то сега нещата вече не са такива. Всъщност едва ли някой си спомня тези отминали времена и едва ли има сайт, разработван последните (може би 10) години, който да няма поне един ред JS.
Сега Отдавна на дневен ред стои един друг проблем – липсата на сносна документация и туториали за езика… и по-точно трудното им откриване в нета. Доста пъти, когато съм се опитвал да издиря някое примерно парче код или документация за Javascript е трябвало да прегледам по няколко линка преди да открия нещо, което да върши работа. А даже и да открия нещо, което върши работа за един браузър, впоследствие се оказва, че не върши работа за Internet Explorer. Е, разбира се за това има благинки като jQuery и Prototype, които btw са докуметнирани перфектно, но е срамота „чистият“ Javascript да тъне в такова забвение.
Спасението (евентуално) ще дойде от Pirates of JSConf и хората от Mozilla, които искат да популяризират JS документацията в MDC, чрез масирано разпространение на банер. За целта трябва колкото се може повече хора да сложат в блоговете/сайтовете си кода от този адрес – http://www.promotejs.com/ . Така Google ще рейтне по-високо документацията (понеже е линктната от повече хора) и съответно когато напишете „Javascript“ в търсачката линкът към документацията ще се появява в първите резултати. Не съм вещ в SEO и не знам дали Google няма да се усети за този „линк-фарминг“ (SEO гурутата да ме прощават, ако бъркам термини ), но ако има и съвсем малко шанс нещата да се подобрят и живота на изтерзаните Уеб-дивелопъри да се облекчи – значи си е заслужавало.
Странно е как българинът не обича да плаща за здравеопазване и пенсии, но си плаща сметката за телефон, която често е доста повече от осигурителната вноската. И докато за здравеопазване уж няма пари, то за мобилните услуги би трябвало да има достатъчно… уж. Някак си обаче услугите на операторите не са на нужното ниво и свидетелство за това са купищата статии, които се изписаха през последните няколко седмици по адрес на М-тел.
М-тел
Не съм абонат на М-тел и едва ли някога ще бъда, защото този оператор е царят на курвенските номерца:
Прекратяване на договр при М-тел става само със заявление един месец преди приключването му, иначе се подновява автоматично за една година. Това явно е евтин селски номер да изцедиме абоната за още 12 месеца. Както се казва – един миг невнимание и после още 12 месеца М-тел.
М-телският Loop – това за мен си е възрастова дескриминация, защото ако си над 26 не можеш да влезеш в клуба на „готЯните“.
Планове с безплатни минути към М-тел, но не и към останалите оператори. Не знам още колко време им трябва на М-телци, да се сетят че има още 2 оператора и доста хора са им абонати вече.
На Bestr му пристигнаха 3 фактури за по 80-100 лева докато е бил в Румъния, без да използва телефона си (без трафик на данни, без обаждания).
Една колежка изгоря със сметка за над 100 лева заради 2-3 обаждания от Сърбия за по няколко минути. Цената на минута е била по 7 лева!
Невъзможност на клиентите на М-тел да платят сметките си заради нов CRM. Куриозното е че неплатените телефони се спират най-нагло от оператора, въпреки че вината си е на М-тел.
Придобиване на „Мегалан“ и „Спектрум Нет“, с което фактически се монополизира пазара на LAN доставчиците в София.
Спам СМС-и за игри и промоции, като някои от тях се плащат от абонатите – наглост!
Проблеми с пренос на номера.
Концерти с Енрике Иглесиас и други нелепи PR изяви (пред НДК), таргетирани към 12-15 годишните и дразнещи хората засегнати в по-горните 9 точки.
Глобул
Сега нека поговорим за оператора, с който имах вземане-даване повече от 3 години – Глобул. Глобул (като комунизма) е едно недоносче. Недоносче е защото води много агресивна политика към хората – клиенти или не.
След като изтече едногодишният ми договор към Глобул, в продължение на 2 години при всяко плащане на сметката си губих нерви и време в слушане на излияния за нови абонаментни планове, каталози с апарати и оферти. Първите 6 месеца от тези 2 години се правех, че ми е интересно, но след това почнаха до такава степен да ме дразнят тъпите им касиерки, че просто влизах в магазина и им казвах „Договорът ми е изтекъл, не искам да го подновявам! Не ме занимавайте с оферти и глупости! Просто искам да си платя сметката!“. Ефект от това почти нямаше, всеки път касиерката си изпяваше песента и ме умоляваше да подпиша нов договор… докато накрая им теглих една майна.
Теглих им една майна декемрви 2008г., защото нямаха абонаментни планове с безплатен трафик на данни и безплатни минути към всички оператори, а цената на мегабайт беше 2.40 лева! При другите оператори цената беше сходна, но те поне имаха абонаменти планове с трафик.
Докато се разправях в офиса им, че не ги ‘ща вече и минавам на Вивател, ме накараха да говоря с оператор и да обясня защо искам да прекратя договора си с тях и да ида при Вивател. Аз отказах да давам обяснения, но след около 2 минути нагло настояване от страна на оператора реших да му кажа, че нямат план какъвто аз искам – с пакет трафик и пакет минути към всички оператори. В отговор на това аз получих един куп увъртания и калкулации, как правя огромна грешка като се отървавам от тях. Толкова нагло и агресивно поведение получих от тези боклуци, че искрено се надявам да фалират!
След като престанах да бъда абонат на Глобул, един ден направих грешка да вляза в Германос и да разгледам телефони и лаптопи. Една от продавачките почна да ми показва телефони и да ми казва как трябвало да им стана абонат, защото щели да са по-евтини с договор отколкото да си купя само апарата. След като й обясних, че вече съм скъсал окончателно с Глобул, в изблик на отчаяние тя направи най-глупавото изказване, което бях чувал:
„Ама сега виждате ли ги тези лаптопи. Даже и да искате не може да си ги купите, защото не сте абонат на Глобул. Продаваме ги само на абонати!“ – каза тя като сочеше няколко лаптопа, които ги има даже и в Техномаркет, морално остарели и скъпи.
„Хах, е щом е така явно никога няма да имам лаптоп.“ – отвърнах й аз и повече не стъпих в Германос.
Спам СМС-и, които все пак може да се спрат.
Виваком
За финал да ви разкажа за двете години, през които съм абонат на Виваком. Виваком, ако не друго, поне не се опитват да се правят на по-големи умници и разбирачи от мен – клиентът им. Нали си спомняте – клиентът винаги има право, а при М-тел и Глобул е обратното. Какви са кусурите на Виваком:
Слаба 3G мрежа. Като мръднеш от по-големите населени места даже и EDGE-ът се губи.
Абонаментните им планове не поевтиняват и вече не са достатъчно конкурентни на другите оператори.
Спам СМС-и, за които в началото нямаха възможност за спиране, но в последствие направиха опция за прекратяването им.
Други оплаквания нямам, не съм срещал проблеми със сметки, не съм получавал нагло и агресивно отношение, въпреки че и тук съм с изтекъл вече договор. Мога да кажа, че съм доволен за сега (не че имам алтернатива, де) и даже препоръчвам Виваком на изпатилите си от М-тел и Глобул.
Българските мобилни оператори са свикнали да си разиграват коня както им скимне и трябва да се научат, че докато клиента плаща – той ще поръчваме музиката, а не те. Ако сте изпитали на гърба си други неволи може да пишете един коментар тук или на КЗП… или най-добре – теглете една майна на оператора си
P.S. Ако сте решили да звъните до български мобилен номер през Skype (Skype out), по-добре звъннете на някой приятел в Ботсвана – по-евтино е.
Спомням си, че като малък играех една забавна игра наречена Perestroika на архаичната 386-ца, която имах тогава. Играта започваше с лика на чичко Горбачов и целта в нея беше да преведеш една зелена жаба от единия край на едно езеро до другия, като стъпваш по малки зелени островчета и избягваш едни червени жаби, наречени Бюрократи.
Тогава още нямаше Google или интернет и многократните ми въпроси към баща ми, какво значи перестройка и какво е Бюрократ оставаха без задоволителен (разбираем за дете) отговор. Много години по-късно все още не знам какво е перестройка, но вече ясно осъзнавам какво е Бюрократ. Бюрократът е едно животно, което е доведено на този свят с едничката цел да ти унищожи свободното/несвободното време, да бъде от полза на себе си, а не на теб и да съкрати живота ти колкото може.
Сблъсъците ми с държавната администрация не са толкова много, но за сметка на това мога да ви разкажа как стоят нещата в милата ни Алма матер.
Влязох във ФМИ през 2006г. и първият ми сблъсък със Бюрократичната система беше един претоварен и неработещ сайт, от който да следя класирането си. „Сигурно сайтът е правен от Сименс“, казах си аз и търпеливо изчаках няколко часа страничката да заработи. След като се класирах отидох във ФМИ да се запиша. Записването представлява една дълга опашка, сравнима единствено с опашките за хляб през 97-ма година. „Е, веднъж се записва човек“, казах си аз преди да разбера, че това се повтаря всеки семестър. Всъщност опашките са две – една за плащане на такса и една за биене на печат в книжката. Разбира се, таксата може да се плати по банков път, но биенето на печат всеки семестър си остава. Никой незнае защо е нужна семестриална заверка, а не годишна при положение, че 99.9% от студентите си изкарват двата семестъра в годината. И така 2 пъти в годината, 8 пъти за цялото следване се редя на едни и същи опашки, за един печат (плащането на самата такса вече става дори и online).
Един от колосалните „online-бюрократ“ успехи на университета е информационната системата СУСИ – https://susi.uni-sofia.bg/. Тя е един своеобразен тест за интелигентност и обикновено човек се научава да я ползва към края на 3-ти курс. Един от feature-ите й е записване на изборен курс. Но само записване! Ако искате да прочетете, анотация, кой го води, или друга информация, трябва да дълбаете из сайта на ФМИ, въпреки че има такова поле за информация – то седи празно.
Освен това, явно все още Бюрократите си мислят, че трябва да им се „молим“, когато искаме да се явим на конкурсен изпит за магистратура. Явно 30 лева такса за явяване не им стигат и искат да им се молим с Молба, вместо Заявление. И на кого и за какво се молим?! Моля ви, милостиви Бюрократи, вземете ми 30 лева и ме допуснете до изпит… моля.
И все пак инспекторките от 111 стая на ФМИ са далеч над нивото на лелките от еРектората!
Малко след като завърших ФМИ ми се наложи да си преведа академична справка на английски език. Оказа се, че ФМИ няма право да издава документи на друг език освен български – това е добре, защото е крайно време западните и източните университети да научат български език, не ги е срам! Упътиха ме към еРектората – там само се правили преводи. Сградата е голяма и хубава, с много кабинети за Бюрократи и даже с цял салон с касиерки. Лошото е че от салона с касиерки само една обслужва клиенти, а офисите с Бюрократи имат много странно приемно време.
Разкарване 1: Оказа се че документи за преводи се приемат и взимат само в понеделник, четвъртък, при новолуние и слънчево затъмнение. Е, в този ден нямаше новолуние, уви.
Разкарване 2: Кой да знае, че през август месец в еРектората се прави ремонт и офисите са пръснати из цялата сграда. Отгоре на всичко нито охраната, нито касиерките знаят къде точно. Карта или някакво упътване е немислимо да се сложи – все пак Бюрокрацията не бива да е от полза на човека. Когато разбрах къде се намира отделът, който ми трябва, се оказа че даже няма табелка на вратата, пък камоли работно време. Когато пък влязох и обясних за какво идвам ми казаха, че лелките които правят преводи (а.к.а. Отдел Преводи) са в отпуска целия август.
Разкарване 3: Вече е септември и отидох в правилния ден и час (имаше новолуние) да си подам документа за превод. Офисите вече бяха на мястото си и сградата изобилстваше от отпочинали и весели Бюрократи. След известен брой питания най-накрая се добрах до правилния кабинет на началник отден студенти. Този кабинет ще остане единствения ми спомен от следването ми. На този кабинет няма работно време, няма списък на извършвани дейности и услуги. Когато попитах защо не си сложат поне работно време, началничката ми заяви, че нямала право да лепи нищо по вратата и ме изгледа сърдито, едва ли не съм я напсувал на майка. Явно трябва да хвърлямe боб за да разберем кога работят и кога почиват.
Разкарване 4: Една седмица по-късно (както ме инструктира Бюрократката) се явявам рано сутринта отново в същия кабинет.
- Добър ден, идвам да получа превод.
- Ама днес е сряда… (следват няколко секунди мълчание ) …а не, четвъртък е… ама преводите стават следобяд, не ви ли казах.
- Мама ви д****, ш****а….
Това последното не го казах, въпреки че след близо месец търпеливо чакане и съобразяване с Бюрократичните им прищевки бях в пълното си право. Историята не свършва до тук, защото ме очаква пето (надявам се последно) разкарване до стаята без работен график, която поглъща време както черна дупка поглъща фотони, но мисля че е достатъчно, за да се убедите, че „надежда тука всяка оставете“ е по-подходящо за тези порти.
Гадното е, че след като умреш в играта (а ти умираш рано или късно), бюрократите най-нагло танцуват ча-ча-ча на гроба ти. Все едно са всесилни и ти трябва да си щастлив, че някой изобщо те е погледнал и ти е отделил частица от безценното си време. Имам чувството, че това е наследството от 50 години социализъм и 500 години турски сериали – време на безвремие. Е, кой нормален човек иска да живее така?!
Успех на всички, които имат желание да следват в България – заредете се с много търпение!
It is possible to drown and not die. Technically the term 'drowning' refers to the process of taking water into the lungs, not to death caused by that process.
), но ако има и съвсем малко шанс нещата да се подобрят и живота на изтерзаните Уеб-дивелопъри да се облекчи – значи си е заслужавало.
Follow me…