16 апр 2009

To game or not to game :?

Категория: СоциалниLucho @ 02:08

Днес гледах един интересен ТедТок. Темата беше дали видео игрите имат положителен ефект върху геймърите. Аз като виден неотдавнашен геймър си имам мое мнение, което не съвпада с повечето други.
Видео игрите са нещо полезно и прекаляването с тях, даже и пристрастяването са от полза. Ползата идва от там, че хората привикват да работят с компютъра, свикват с графични интерфейси и въобще да се оправят с нещата.
90% от хората, които не са играли на игри и не са били геймъри, нямат понятие от елементарни неща, като как да си видят IP адреса например. От друга страна 90% от заклетите геймъри са олигофрени, но това вече е друг въпрос.
Насилието и мейчър кънтента в игрите не е толкова страшно колкото го изкарват. Застрелял съм хиляди терористи и контри на CS и не мисля, че някога ми е хрумвало да взема една пушка и да застрелям десетина души в старото ми училище (не че не е имало поне десет, които са си заслужавали). Рейсинг симулаторите също са от полза, съдейки по себе си. Знам как да карам по-екстремно и за сега не съм умрял, имено защото знам, че в завой с голяма скорост се излиза с много газ и че има една идеална крива по която се взима успешно (иначе може и да не е толкова успешно :D). Естествено, това че си изминал хиляди мили зад монитора не те прави шофьор, но определено ти помага. Най-малкото като се качих за първи път на картинг, имаше доста общо с TrackMania например и определено карах все едно карам от отдавна.
Има и още нещо, което хората може би не забелязват. Игрите покачват адреналина, но и създават ендорфин и то в доста по-големи количества и това ги прави наркотик и имено за това хората се пристрастяват към тях, но това е времено… поне при мен беше. Един ден всичко, на което цъках ми беше омръзнало и сега от време на време, 2-3 пъти в годината, се случва да се заигравам за по седмица макс. Та споко заклети геймъри – това е временно положение, все някога ще се върнете към реалния живот – работа, учене, скука… и тогава ще си спомняте за якото време, което сте изкарвали пред компа, влагайки усилия и нерви в нещо напълно безсмислено, но поне забавно.